subs.sab.bz - Информация

[hag]

Редно е и тази тема да заеме своето място. Нямам за цел да бъда изчерпателна, нито да звуча като „Помагало по българска граматика за 6 клас”, затова не ме съдете много строго за евентуалните стилистични или правописни грешки. Всички допускаме грешки и се стремим да ги сведем до минимум. Опитала съм се да синтезирам някои важни съвети при правенето на субтитри, които съм чела в една друга тема, затова и много от вас ще познаят свои думи по-долу.
Претенции за авторски права на л.с., моля.



Благодарение на dvdboy съществува прекрасното ръководство "Как да направим добри субтитри" със Subtitle Workshop.

Цитатът по-долу е от него и ще следвам точките, за да се получи що-годе някакво оформление.

1. Много добро познание на чуждия език. Няма нужда от коментар.
2. Добро познаване на българския. Все пак можете да намерите човек, който (да се чуди човек защо) е учил и български, та той да ви оправи правописните и пунктуационните грешки.
3. Желание.
4. Търпение. Субтитри за един ден не се правят.
5. Компютър с подходящ софтуер за писане на субтитри, както и програма за проверка на правописа. Като подходящи такива мога да предложа Subtitle Wokrshop (текуща версия 2.51) и Spell Checkera от MS Proofing Tools (част от MS Office). Ако никога не сте работили с Subtitle Workshop, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО прочетете ВНИМАТЕЛНО помощната информация (help-a) на програмата. Там, включително и на български, е много подробно описано всичко необходимо, за да започнете работа с програмата.

1. Много доброто познаване на чуждия език е относително понятие, но за наше щастие в интернет вече може да се открие тълкувание на почти всяка английска дума или фразеологичен израз. В ТЕМАТА ЗА РЕЧНИЦИ има връзки към точно такива помощни сайтове – използвайте ги, защото идиоматичните изрази понякога са много подвеждащи.
ПОМОЩ ПРИ ПРЕВОД също е достъпна за всички, които са затруднени. Моето мнение е, че всеки трябва да се осланя на собствените си способности за тълкувание и интерпретация, когато се налагат импровизациите, защото субтитрите са вид творческа работа, но в крайна сметка, всеки може да ”блокира”.

1.1. Тя, той, ние, вие, това, онова, просто и т.н. присъстват в почти всяко изречение от английската реч (субтитри), но прекомерната им употреба в българските субтитри утежнява изречението или накратко дразнят. Ако без тях не се променя смисълът на изречението, избягвайте ги.

Пример:
Ще занесем папката по-късно.
- Аз мисля, че просто трябва да занесем
това веднага.

Ще занесем папката по-късно.
- Мисля, че трябва
да го направим веднага.

1.2. Избягването на ”... ok?” в края на изречението също е препоръчително, да не кажа задължително. Американците явно са влюбени в него и го използват постоянно, но това не прави почти всяко изречение в субтитрите въпросително. Когато е такова, в българския език съществува прекрасното ”нали?”. Разбира се, според контекста, преводът на ”ok” може да бъде и съвсем различен.
И както обича да казва milenski, ”нъл’ тъй?!”

1.3. Началните надписи са другото, от което съм се впечатлявала, когато гледам филм с чужди субтитри. Имам наблюдение, че имената на актьорите и да речем режисьорът, не се изписват поради несигурност на преводача в транскрибирането им на български език. От помощ могат да ви бъдат Google или някои български интернет портали, ако не сте сигурни в правилното им изписване. Същото важи и за заглавията на филмите.

1.4. Преобразувайте мерките според използваните в България стандарти. Не отнема повече от минута, като аз основно ползвам Google за целта. „26 miles in kilometers” в полето на търсачката и получавате необходимия резултат, защото 26 мили може би звучат като 26 км, но те всъщност са почти 42.

1.5. ”Има едно нещо, което ми е много странно. В българския език не говорим в дузини. На английски като кажат "dozens of..." ние на български казваме "десетки", което е максимално близо до дузини и си съответства на нашия специфичен изказ. Обаче май не съм виждала някой да замества дузини с десетки. Поредната чуждица, която, гарантирам ти, половината българи не знаят к’во значи.” (Milenski)

1.6. „И още нещо, което много ме подразни в един филм, който гледах наскоро. Преводачът навсякъде беше превел всички нечленоразделни възклицания от типа "Ъъъъ..", "Тц" "Амииии..." и т.н., което беше напълно излишно, защото ние и без друго си ги чуваме. Въобще желателно е да се избягва превода на неща, които са си пределно ясни от филма, особено пък в някакви напрегнати диалози, когато и без друго няма време за изписване на всички реплики.” (пак тя)

1.7. Мнението на Lazzarus за апострофите в собствените имена, което приемам за меродавно.

1.8. Пренасянето на субтитър на втори ред - особености и пояснения.
-------------- -------------- -------------- -------------- -------------- --------------


2. Българският език... мистерията на XXI век за подрастващото поколение в България, пък и не само за него.


Доброто познаване на езика е задължително за постигането на добри субтитри, и всички са виждали плачевните резултати от непознаването му, затова ако ”Сеа ште упукам суптитри за серяла” ви изглежда нормално, по-добре не се захващайте, защото... жална му майка на потенциалния редактор.

2.1. "Често срещаната грешка - неправилно членуване на съществителни и прилагателни от мъжки род. Правилото е елементарно. С пълен член се членува само подлогът и принадлежащото към него прилагателно." (-=Fozzy=-)

Пример: „Мъжът се качи в автомобила си”, но „Автомобилът на мъжа изчезна”. Подлогът в изречението отговаря на въпроса „кой”. „Кой се качи в автомобила?” – (той) мъжът.
Но „Чий автомобил изчезна?” – (неговия) на мъжа.

Трик: Ако проблемната дума може да се замести с ”той”, то членът е пълен.

2.1.1. Друг пример: „Сега е 6 часът” - правилно, докато „Сега е 6 часа” е невярно.
"Ще се видим в шест часа" е вярно с ударение на "а".

2.1.2. Има и изключения, разбира се. Не се членуват с пълен член прякорите, независимо дали играят ролята на подлог в изречението, например „Милчо Гавазина отиде надолу…”

2.2. Всички знаем, че обръщенията се ограждат със запетаи. Титлите, които понякога играят роля на обръщения не се изписват с главни букви:
”Разбирам, сър.” – вярно; ”Недейте, господин Капитан!” – невярно и т.н.

2.3. Собствените имена, имената на държави и географски обекти се пишат с главни букви и то само първата - на името, докато самото название на обекта е с малки.

Например: "връх Трите баби", но "връх Чукът на Тор".

2.3.1. Месеците, дните от седмицата, също народностите и езиците се пишат с малки, противно на това в английския език.

2.4. Препинателните знаци в края на изреченията правят голямо впечатление, ако са поставени грешно. Не оставяйте знаците от оригиналните субтитри, те невинаги са верни.

2.5. Надписи, бележки, табели и всякакви други текстове изписани в самия филм е добре да се превеждат, особено ако имат пряко значение в действието.

2.6. Погрешно е разделянето на оттук, оттам, откакто, откога, отколкото, дотам, досега, засега, доколкото, докъдето, натам, насам, наново, отпред, отначало и т.н.

2.7. ”Майка ти”, ”по дяволите”, ”не знам”, ”може ли”, ”има ли” и т.н. са две отделни думи.

2.8. Когато героинята във филма се казва Анджелина, не пишете Ангелина.

2.9. Думичките ”съжЕлявам” и ”кАде” не съществуват.

2.9.1. Пише се СЕРИАЛ, а не серяли, серияли, серйяли и подобни щуротии.

2.10. В българския език съществува само „ПРЕДВИД”. Няма „на предвид”, „във предвид”, „на в предвид” и т.н. Същото важи за „става въпрос за...”. Изрази от типа „става на въпрос” няма.

2.11. В нашия език думи в множествено число завършващи на „й” няма (иска ми се да го напиша с огромни букви). Дори да има, са редки изключения, за които не се сещам в момента. Окончанието „й” в повечето думички е за да покаже мъжки род ед.ч. и само имената на някои от римските императори завършват на „й” – Гай Цезар, Тиберий, Клавдий и т.н.

2.12. Напоследък се твърди, че „войн” станал дублет на „воин”. За мен е неоснователно и не го приемам (както и много други подобни). Използването на първия вариант може да доведе до нелепи изречения от типа на "Направиха фелацио на война". (sty)

2.13. Не забравяйте проверката на правописа, когато приключите с превода. Пунктуацията се следи с ръчно-крачния метод, но много волни и неволни правописни грешки могат да бъдат поправени за кратко време с програмата за спел-чек.
В НИКАКЪВ случай не използвайте функцията AutoCorrect, защото може да стане голямо мазало. Например думите, които се пишат със слято "не" речникът ги отчита като грешки, защото не са въведени, а не защото са грешни.

2.14. Правили са ми впечатление субтитри, в които ”ви”, ”ваши”, ”вие” са изписани с главно ”в”. Неправилно е.
”Ви”, ”Вие”, ”Ваши” и прочие са с главно "в" само и единствено когато се използват като обръщения в официални документи, делови писма/кореспонденции, молби, жалби и т.н.
-------------- -------------- -------------- -------------- -------------- --------------


3. (4.) Точка три и четири са не по-малко важни от останалите. Те в голяма степен предопределят качеството на субтитрите.
Винаги гледайте филма преди да започнете превода му, отделяйте време за прегледа му и след това – за корекциите, а при възможност, помолете някого за финална редакция. Почти винаги е нужна, вервайте ми!
-------------- -------------- -------------- -------------- -------------- --------------


5. Тук няма кой знае какво за допълване, ръководството на dvdboy е доста изчерпателно и все пак:

5.1. Субтитър прелитащ за по-малко от 2 секунди на екрана е недопустим - все едно да го няма. Ако съдържа 30-40 символа и нагоре, минималната продължителност би трябвало да е поне 3-4 секунди.

5.2. Една от любимите ми функции на Subtitle Workshop е Ctrl+K – обединяване на два субтитъра в един. Използвайте я, когато е удачно. Бързосменящите се кратки субтитри на екрана не са приятни за окото.

От другата страна са многото наблъскани символи. Десетте секунди време за показване не компенсират 100-те символа в един субтитър. Това са 4 реда текст, пък действието... боб да яде. Опростяването на изреченията в границите на допустимото ще позволи на зрителя да бъде такъв без да се чуди кой ли, по дяволите, участва в тоя филм.

5.3. Разстояние между два субтитъра - 4 fps-а. В противен случай субтитрите „се сливат”. Доколкото знам, Subtitle Workshop няма някаква автоматична функция, с която да се зададе такова разстояние между определени субтитри. Трудоемко е, но резултатът си заслужава.

5.4. Наскоро ми казаха, че стандартът за дължина на субтитър е максимум 38 символа на ред, но или е от скоро, или не е стандарт.
Аз лично се придържам към максимум 36 символа на ред. Без компромиси.

5.5. Не съм сигурна дали тиретата в субтитрите спадат към тази точка, но ми се струва, че е удачното място да спомена за тях.
Аз го поставям само на втори ред, защото прегледността при един динамичен диалог между двама и повече души е по-голяма.

Пример:
Персонаж 1: Подарих му парфюм.
Персонаж 2: - Наистина ли?

Персонаж 3: Марков ли е?
Персонаж 1: - Да.
-------------- -------------- -------------- -------------- -------------- --------------



Благодарности на milenski, didodido, -=Fozzy=-, Venimus, Radeff, Eddie, bratchet, Best Ripper, dean, butamuh и всички останали за ценните съвети.


С дружни усилия да продължим по пътя, опс, да попълним пропуските.


Последна редакция в: т.2.; т.2.1.1.; т.2.6.

[Zaza14]

Чудесно ръководство.
Ако може само да вметна още нещичко:
към т. 2.1. Най-лесната проверка за пълен член е чрез замяна с той или него. Ако думата може да бъде заменена с той, значи се членува с пълен член. Ако се заменя с него - използвайте непълен член.

В конструкции от типа: той е той или това е той, се пише пълен член.
Иван е най-добрият ученик в класа.
Това е приятелят ми.

Писането на две н-та в думите. Двойно н (-нн-) в думите се пише, когато прилагателното в мъжки род завършва на -нен.
постоянен - постоянна, постоянно
конен - конник

Изключение: имен ден - именник

В останалите случаи се пише по едно н.
обикновен - обикновено

Този коментар е бил редактиран от Zaza14 на Jan 21 2007, 06:28 PM

[Stone]

Още малко за пълния член, защото направо ми е мъка като гледам как над 99 % от превеждащите не го поставят, където трябва (не че и аз не го бъркам понякога

Едно универсално правило може да ни бъде от голяма помощ, защото проверката с той/него не винаги върши работа. Правилото е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим подлога, се променя и сказуемото. Ако като променим числото на думата, която се чудим как да членуваме (от единствено в множествено или обратно) ако се промени и глаголът (за да се съгласува по число с променената дума) значи трябва да е с пълен член.
Пример:
Обектът се охранява.
Обектите се охраняват

Необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог. Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва да получава пълен член:
Пример:
Това е краят на цитата

След глагола съм във всичките му форми (е, бил, ще бъде и т.н. за м.р. ед.ч.) има пълен член.
Пример:
Иван е/беше/ще бъде най-добрият му приятел.

Също така при превод на поезия, текстове на песни и т.н. е допустимо да не се пише пълен член според правилата...

Този коментар е бил редактиран от Stone на Jan 21 2007, 06:39 PM

[milenski]

hag, ш та изям! Хем полезно, хем с чувство за хумор написано... Къртиш, мойтааа

Този коментар е бил редактиран от milenski на Jan 22 2007, 12:55 AM

[electroneon]

След глагола съм във всичките му форми (е, бил, ще бъде и т.н. за м.р. ед.ч.) има пълен член.
Пример:
Иван е/беше/ще бъде най-добрият му приятел.

Тъпо и упорито продължавах да го пиша непълен, макар в последно време да се уверявах, че не съм прав. Ще си взема бележка.

[koksan]

hag, ти си върхът! Това е за теб от мен! Страхотно ръковоство, а и с чуство за хумор написано, както каза Milenski. Респект! Довечера ще пия едно за твое здраве!

Този коментар е бил редактиран от koksan на Jan 22 2007, 11:16 AM

[albenad]

Чудесно помагало, определено си заслужава отделеното за прочитане време.
Мен ме вълнува нещо друго, което обаче не беше дискутирано по-горе:
Смятате ли за допустимо да се редактират фразите на героите до степен да звучат нормално на български.
Питам защото за разлика от повечето от вас аз превеждам от руски и в много случаи, макар да не става дума за идиоми или поговорки, точният превод на дадено изречение съвсем не звучи нормално на български

[ilarion]

Смятате ли за допустимо да се редактират фразите на героите до степен да звучат нормално на български.
Питам защото за разлика от повечето от вас аз превеждам от руски и в много случаи, макар да не става дума за идиоми или поговорки, точният превод на дадено изречение съвсем не звучи нормално на български

Според мен е задължително словоредът и конструкцията на изречението да са български. Дразнят ме преводи от руски, в които си личи, че са превеждани от руски.

[albenad]

Ами точно в това се състои преводът. Самото заместване на чужда дума с българска всеки може да го направи.

Ставаше дума за това, че българин и руснак в дадена ситуация, желаейки да отреагират по един и същи начин, традиционно не биха употребили едни и същи изрази

[Ozzy]

Искам само да поясна за т.2... Определено DVDBoy не е говорил сериозно за "Някакво познаване"... Има лека нотка на ирония. ;-)

[Lazy]

Едно обобщение за членуването, макар че в няколко различни поста е казано горе-долу всичко:

Пълен член се използва в два случая:

1. За подлога (и прилагателното пред него):

Капитанът се усмихна.
Старият капитан се усмихна.

2. За сказуемното определение:

Аз съм капитанът.

При прозвище не се използва пълен член.

Доктора е бил пуснат под гаранция.
(Когато става въпрос за Иван Тодоров-Доктора, а не за някакъв човек с професия лекар.)

Напомням, че подлогът отговаря на въпроса "кой?" и може да се замести с "той".
Сигурен начин да се определи, че думата не се членува с пълен член, е когато се намира в падеж, различен от именителния (тоест преди нея има предлог, но не винаги - може и да е пряко допълнение. Тогава отговаря най-общо на въпроса "кого?" и може да се замени с "него").

[ilarion]

Ставаше дума за това, че българин и руснак в дадена ситуация, желаейки да отреагират по един и същи начин, традиционно не биха употребили едни и същи изрази

Мисля, че това вече всеки преводач си го решава сам. Най-добре е да се балансира и на места да се перифразира, за да се получи по-точно предаване на атмосферата, на конкретната ситуация, а другаде да се използват оригинални изрази. Естествено, перифразирането не винаги е подходящо и зависи от контекста, но когато мога, аз се придържам към българските изрази.

[milenski]

Иван е/беше/... най-добрият му приятел.

Начи, откак Soler го забеляза тва за Иван, вече трети ден го гледам и не вервам на очите си...
Ам чи аз Иван го познавам, бре, не е/беше таквоз момче
Чак днес се усетих, че тука има турен пълен член и сичко си дойде на мястото. Успокоих се за Иван, дет се вика.

Тц, тц, тц... един поставен ненамясто член как може да съсипе репутацията на човека...

[nikra]

Имам една малка забележка по точка 1.1.
Примера който е даден е такъв:

Ще занесем папката по-късно.
- Мисля, че трябва
да го направим веднага.

Това е доста често срещан проблем дори и в преводите на качествените преводачи.
Когато се правят субтитри не трябва да има повече от два реда.
В конкретния пример обаче ако се направи по следния начин:

Ще занесем папката по-късно.
- Мисля, че трябва да го направим веднага.

Тогава пък не може да се спази правилото за максмум 40 (това е горната граница) символа на ред.
Затова просто може да се ползват други думи които да са синоними. По този начин примера става такъв:

Ще занесем папката по-късно.
- Мисля, че трябва да го направим сега.

По този начин хем става най-много на два реда, хем втория ред става с 39 символа.
Понякога добрия преводач се познава не по-това колко текст е наблъскал в един превод, а по това колко добре го е оформил и колко добре можеш да видиш действието във филма докато четеш превода му.

[hag]

Избягвам голословията, но! Никъде не съм писала, че двете реплики се отнасят за един субтитър, защото за мен и 39 символа са много (виж т.5.4.). Примерът е даден с друга цел, но явно се разбира погрешно. При първа възможност ще го подменя с подходящ такъв.