subs.sab.bz - Информация

[kamenix]

Грубите чака радост.
Нежните чака печал.
Аз не желая награда,
за нищо не ми е жал.

Само за мен самия
и за бездомния пес.
Пътя ми, без да се вие,
в кръчмата води и днес.

Пак ли се псувате, дяволи?
Син съм на родния край.
Всички сме гащи залагали,
пиене само ни дай.

Мътно поглеждам в стъклата,
цял от тъга обгорен.
Вие се, в слънце залята,
улицата пред мен.

А на нея - момче сополиво.
Жежък е въздуха гъст.
Момчето така щастливо
чопли носа си с пръст.

Чопли го, чопли го, мили,
бъркай си колкото щеш,
само недей се сили
в душата си да се провреш.

Вече пиян, гърлата
на бутилките гледам плах.
Тапи събирам - душата
ще си затъквам с тях.

1923

Из "Сергей Есенин - стихотворения и поеми", библиотека "Световна класика", С., 1984.

[Змей]

Ето, че все пак се намери и издаван вече превод

Този коментар е бил редактиран от Змей на Nov 6 2009, 10:49 PM

[Asiat]

kamenix, благодаря за помоща само ако можеш да кажеш и името на преводача, то ще съм ти много благодарен

[kamenix]

Няма защо. Никъде не е отбелязано кой точно е преводачът. Редакционната колегия е доста голяма и авторитетна - Ал. Шурбанов, Богомил Райнов, Емил Георгиев, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Леда Милева, Петър Динеков и др.

[MichaelZ]

Извинявайте, че се намесвам, но щом не е записано името на преводача, според мен може да се напише:
Преводът на стихотворението е взет от "Сергей Есенин - стихотворения и поеми", библиотека "Световна класика", С., 1984.

Този коментар е бил редактиран от MichaelZ на Nov 7 2009, 08:19 PM

[Asiat]

ще се мисли и над този вариант.

[Fittipaldi]

А случайно някой да е попадал на превод на "Емелян Пугачов"?
Става въпрос за монолога на Хлопуша и по-специално - за първите 4 реда от него:


Сумасшедшая, бешеная кровавая муть!
Что ты? Смерть? Иль исцеленье калекам?
Проведите, проведите меня к нему,
Я хочу видеть этого человека
Я три дня и три ночи искал ваш умёт,
Тучи с севера сыпались каменной грудой.
Слава ему! Пусть он даже не Петр!
Чернь его любит за буйство и удаль.
Я три дня и три ночи блуждал по тропам,
В солнце рыл глазами удачу,
Ветер волосы мои, как солому, трепал
И цепами дождя обмолачивал.
Но озлобленное сердце никогда не заблудится,
Эту голову с шеи сшибить нелегко,
Оренбургская заря красношерстной верблюдицей
Рассветное роняло мне в рот молоко.
И холодное корявое вымя сквозь тьму
Прижимал я, как хлеб, к истощённым векам.
Проведите, проведите меня к нему,
Я хочу видеть этого человека.




P.S. Ако някой от модераторите сметне за необходимо, може да обедини настоящата тема с тази, тъй като въпросите, повдигнати тук са пряко свързани с превода на едноименния минисериал.

[kamenix]

Кървав и мътен побеснял бързотек!
Смъртта като цяр за сакати ли иде?
Водете, водете ме при този човек,
искам с очите си да го видя.
Аз три дни и три нощи търсих този чифлик,
облаците падаха като камъни груби.
Слава нему! Не е като Петър велик,
но за нрава му буен народът го люби.
Аз три дни и три нощи по път съм блуждал,
рових с поглед земята глуха.
Като слама косите ми вятърът блъска без жал
и бухалката на дъжда ме буха.
Но сърцето ми злобно знае своята сила
и аз нося главата си както преди.
Оренбургска зора, сякаш рижа камила,
в устата ми утринно мляко цеди.
И коравото виме, през мрака, навек
влезе в мойте гледци, като хляб, който иде.
Водете, водете ме при този човек,
искам с очите си да го видя.

От горепосочения източник, стр. 378. Този монолог е любим на самия Есенин, често го е рецитирал, дори е запазен фонографски запис от 1922 г.

Този коментар е бил редактиран от kamenix на Mar 28 2010, 11:54 AM

[Fittipaldi]

kamenix,

[leshni4e]

Евала, хора! това е ОГРОМНА работа!
така ми се иска да помогна, но...може би още малко трябва да си оправя руския със слушането.

иначе, ако някой има руския текст, с удоволствие бих се включила!

още веднъж: БРАВО НА ВАС!

поздрав, Лили

[Fittipaldi]

leshni4e, ако разполагахме с руски букви, субтитрите щяха да са готови още преди поне 2 години.
Самият сериал си е доста тежичък за работа и не се отрази особено добре както на преводачите, така и на редактора, но работата почти не е спирала - вече имаме качествени рипове и 11-те серии са преведени и редактирани. В момента се извършва окончателен преглед на субтитрите на целия минисериал.
Извиняваме се за огромното забавяне и се надяваме се най-късно до края на настоящата година почитателите на Есенин да се порадват на този страхотен сериал с нашите субтитри.

[Fittipaldi]

Апел към поклонниците на поезията (и към тези, на минисериала "Есенин", естествено)!
Издирват се българските преводи на следните стихове:

"Исповедь хулигана" Сергей ЕсенинОтвори!

Не каждый умеет петь,
Не каждому дано яблоком
Падать к чужим ногам.

Сие есть самая великая исповедь,
Которой исповедуется хулиган.

Я нарочно иду нечесаным,
С головой, как керосиновая лампа, на плечах.
Ваших душ безлиственную осень
Мне нравится в потемках освещать.
Мне нравится, когда каменья брани
Летят в меня, как град рыгающей грозы.
Я только крепче жму тогда руками
Моих волос качнувшийся пузырь.

Так хорошо тогда мне вспоминать
Заросший пруд и хриплый звон ольхи,
Что где-то у меня живут отец и мать,
Которым наплевать на все мои стихи,

86

Которым дорог я, как поле и как плоть,
Как дождик, что весной взрыхляет зеленя.
Они бы вилами пришли вас заколоть
За каждый крик ваш, брошенный в меня.

Бедные, бедные крестьяне!
Вы, наверно, стали некрасивыми,
Так же боитесь Бога и болотных недр.
О, если б вы понимали,
Что сын ваш в России
Самый лучший поэт!

Вы ль за жизнь его сердцем не индевели,
Когда босые ноги он в лужах осенних макал?
А теперь он ходит в цилиндре
И лакированных башмаках.

Но живет в нем задор прежней вправки
Деревенского озорника.
Каждой корове с вывески мясной лавки
Он кланяется издалека.
И, встречаясь с извозчиками на площади,
Вспоминая запах навоза с родных полей,
Он готов нести хвост каждой лошади,
Как венчального платья шлейф.

Я люблю родину.
Я очень люблю родину!
Хоть есть в ней грусти ивовая ржавь.
Приятны мне свиней испачканные морды

87

И в тишине ночной звенящий голос жаб.
Я нежно болен вспоминаньем детства,
Апрельских вечеров мне снится хмарь и сырь.
Как будто бы на корточки погреться
Присел наш клен перед костром зари.
О, сколько я на нем яиц из гнезд вороньих,
Карабкаясь по сучьям, воровал!
Все тот же ль он теперь, с верхушкою зеленой?
По-прежнему ль крепка его кора?

А ты, любимый,
Верный пегий пес?!
От старости ты стал визглив и слеп
И бродишь по двору, влача обвисший хвост,
Забыв чутьем, где двери и где хлев.
О, как мне дороги все те проказы,
Когда, у матери стянув краюху хлеба,
Кусали мы с тобой ее по разу,
Ни капельки друг другом не погребав.

Я все такой же.
Сердцем я все такой же.
Как васильки во ржи, цветут в лице глаза.
Стеля стихов злаченые рогожи,
Мне хочется вам нежное сказать.

Спокойной ночи!
Всем вам спокойной ночи!
Отзвенела по траве сумерок зари коса...
Мне сегодня хочется очень
Из окошка луну обоссать.

88

Синий свет, свет такой синий!
В эту синь даже умереть не жаль.
Ну так что ж, что кажусь я циником,
Прицепившим к заднице фонарь!
Старый, добрый, заезженный Пегас,
Мне ль нужна твоя мягкая рысь?
Я пришел, как суровый мастер,
Воспеть и прославить крыс.
Башка моя, словно август,
Льется бурливых волос вином.

Я хочу быть желтым парусом
В ту страну, куда мы плывем.

Ноябрь 1920

"Хор левых" Анатолий Мариенгоф Отвори!

Кровью плюем зазорно
Богу в юродивый взор.
Вот на красном черным:
– Массовый террор!

Метками ветра будет
Говядину чью подместь.
В этой черепов груде
Наша красная месть!

По тысяче голов сразу
С плахи к пречистой тайне.
Боженька, сам Ты за пазухой
Выносил Каина.

Сам попригрел периной
Мужицкий топор —
Молимся Тебе матерщиной
За рабьих годов позор.

Мариенгоф, вероятно, всерьез полагал, что следует за Есениным – автором «Преображения» и «Инонии». Не верящий ни в Бога, ни в черта, неизлечимо больной революцией, он развлекался цинично и устрашающе:

Что же, что же, прощай нам, грешным,
Спасай, как на Голгофе разбойника, —
Кровь твою, кровь бешено
Выплескиваем, как воду из рукомойника.

Кричу: «Мария, Мария, кого вынашивала!..
Пыль бы у ног Твоих целовал за аборт!

... засега.

Преводът на сериала е завършен. В момента преглеждам субтитрите и нанасям последни корекции.
По време на превода не успяхме да открием българските текстове на някои от стиховете в сериала и се наложи да ги превеждаме ние, но в случая бих предпочел да ги заменим, доколкото е възможно, с преводи на професионални преводачи на поезия.

[simeonhp]

ИЗПОВЕД НА ХУЛИГАНА
(превод: Иван Николов)

Не всеки умее да подрежда слова
и да пада в краката на другите
като плод неприбран.

Най-великата изповед е това,
с която се изповядва един хулиган.

Аз нарочно ходя невчесан
и главата на раменете ми е като газен фенер.
На душите ви в оголената есен
обичам лъч да хвърля в мрака чер.
Обичам ругатните като камък
да ме застигат, сякаш са оригващ ураган,
тогава само ще прикрия с длани
мехура на косите разлюлян.

Тогава си припомням умилен
обрасъл вир и смърчов шепот тих,
баща и майка, те обичат мен,
не дават пари за моя стих,
но мил съм им като поле и като плът,
като дъжда, раззеленил посевите за миг.
Те с вили биха ви убили всеки път,
когато хвърляте към мене своя вик.

Бедни, бедни селяни мои!
Сигурно сте вече некрасиви,
пак ви плашат блатата и божия ред.
О, ако знаехте,
че вашия син в Русия
е най-добрия поет!

Вие ли не го жалехте, когато през глината
и през локвите крачеше като бос хлапак?
А сега той ходи с цилиндър
и с модерни обуща от лак.

Но съдбата все още не му е отнела
вкуса към буйство и остра шега.
И на кравата от всяка месарска табела
той сваля шапка и досега.
Ако срещне файтон, с неочаквана сила
вдишва торния дъх, сякаш вдишва елей,
и готов е опашката на всяка кобила
да понесе като сватбен шлейф.

Аз обичам родината.
Много обичам родината.
Макар и покрита с върбова ръждавина.
Харесвам калната муцуна свинска,
гласа на жабите в среднощна тишина.
От детски спомени съм нежно болен,
сънувам вечерите влажни на април.
И кленът коленичил е отколе
да го съгреят ранните зори.
О, как се качвах някога по клоните на клена,
яйца на свраки крал съм неведнъж!
Короната му все така ли е зелена?
И стволът му все тъй ли е могъщ?

А ти, мой мил
и верен пъстър пес?!
От старост ти си вече глух и сляп,
подвил опашка, не поглеждаш с интерес
отде ще ти подхвърлят къшей хляб.
О, как си спомням всяка лудурия,
когато къшей сме открадвали от мама
и как един след друг гризяхме ние
и честно спазвахме реда си двама.

Аз си останах същия.
Запазих си сърцето.
Като метличини разцъфват моите очи.
Разстлал рогозките на стиховете,
в тях нежна дума нека прозвучи.

Сега спокойно спете!
И това е!
В тревите на мрака мина изгревът с остра коса...
Как бих искал да се...
на луната в бездънните небеса...
Какво синьо сияние блика!
Под него дири и животът не ми е мил.
Е, какво пък, какво, ако бъда циника,
фенер на своя задник прикрепил!
Мой стар, търпелив и добър Пегас,
за какво ми е бавния равен ход?
Аз дойдох като истински майстор
да възпея мишия род.
И кръжи като август с охота
на косите ми гъстия дим.

Бих желал да съм жълтата платноходка
в пътя, по който вървим

Този коментар е бил редактиран от simeonhp на Sep 18 2010, 09:39 PM

[Fittipaldi]

Благодаря, simeonhp!



Сега остана по-трудното за откриване:

"Хор левых" Анатолий Мариенгоф Отвори!

Кровью плюем зазорно
Богу в юродивый взор.
Вот на красном черным:
– Массовый террор!

Метками ветра будет
Говядину чью подместь.
В этой черепов груде
Наша красная месть!

По тысяче голов сразу
С плахи к пречистой тайне.
Боженька, сам Ты за пазухой
Выносил Каина.

Сам попригрел периной
Мужицкий топор —
Молимся Тебе матерщиной
За рабьих годов позор.

Что же, что же, прощай нам, грешным,
Спасай, как на Голгофе разбойника, —
Кровь твою, кровь бешено
Выплескиваем, как воду из рукомойника.

Кричу: «Мария, Мария, кого вынашивала!..
Пыль бы у ног Твоих целовал за аборт!

[Asiat]

Предлагам вариант на превода от една мойта позната ако ви хареса, то ще го пишем в титрите
Хор Левых:


"Песен на левите

Плюем кръв в лицето ти, боже,
Идиотски безсрамно
Нии черно червените и зовем:
Масов терор!

Вярност във вятъра дирим
Смесен с говеждо месо:
В тези купи от черепи
На червеното ни отмъщение!

По хиляда глави наведнъж
На дръвника пречистени тайно
Боже, сам Ти понесе
Каин на ръцете си

А мужишката брадва
Сама позатопли юргана
Тебе се молим, мамка му,
За позора на рабите твои

Но къкво пък, прости нас, грешните,
И спаси ни, като разбройници от тази Голгота
Кръвта ти, твоята кръв, бясно
Разплискваме като вода от умивалник

И крещя: Ах, Мария, Мария, кой носеше в утробата си!
Жарко бих нозете твои целувал за аборт!

Преводач: Росица Пиронска.