Може ли някои да ми даде линк за английските субтитри

Звезден прах
Приказка за всички възрасти (и сексуални ориентации)
Съвременната реабилитация на приказката в киното има много бащи, но главните подходи са два. От едната страна е Лукас със звездната си сага и последователи като Питър Джаксън с визуализирания Толкин и религиозно-коректните му вариации от рода на "Нарния". Те оставяха приказния коктейл от вълшебно-страшно-смешно и детско-юношески достъпен, спестяваха възрастните мрачности, реалните страхове и комплексите. Другата посока беше на Тери Гилиъм (с по-краен вариант Дейвид Линч), приказката беше само повод за потъване в подсъзнателното, самураи-великани гонеха Робин Уилямс ("Краля на рибарите"), джуджета обръщаха историята с шок и насилие ("Бандити на времето"), отрязани глави търсеха телата и идентичностите си ("Приключенията на барон Мюнхаузен"). Върха стигна скорошният "Братя Грим", опитал границата на сюрреалистичния хорър и доста сериозно уплашил децата. Разбрах го, но трябваше дълго да обяснявам за какъв филм съм купил билети на 10-годишния ми приказник.

Премиерният "Звезден прах" (Stardust) е половинчат опит да се напипа средата (заета вече от "Хари Потър") между светло и мрачно, детско и възрастно, вълшебна фантазия и постмодерна ирония.

Върховият момент във филма е появата на Робърт де Ниро като нищо по-малко от механизиран бог на вечното приключение (кой каза deus ex machina) - върху пиратски кораб, носен от дирижабъл, визията е по въображението на Тери Гилиъм от "Барон Мюнхаузен". Той е страшилището на въздушния океан, капитан Шекспир (теми от Барда са разхвърляни из целия филм), ловец-контрабандист на мълнии, мачо-идеал за екипажа си от главорези. Но насаме е нежна душа, каютата му е будоар с огледала, пред които той танцува кан-кан, сменя корсети и кринолини. Гей линията е вплетена в приказната структура на филма, тя ще остане приносът на "Звезден прах" в жанра. Трябва да му признаем, че я поднася културно и с такт, иронично нюансирана.

Останалото е в схемата невинният герой (дебютантът Чарли Кокс), порастващ (разбирай познава любовта) в странстване към невъзможна цел, в случая доставяне на паднала звезда на капризна кандидат-годеница (Сиена Милър). Времето е преддикенсова Англия с карети и шпаги и бели коне-еднорози в нощната мъгла. След падналата звезда, оказала се красиво момиче (Клеър Дейнс), тичат три вещици (от тези, с които започва "Макбет"), главната (Мишел Пфайфър) превръща мъжете в козли, докато решава проблема си с остаряването. Има и умиращ крал от типа на Лир (Питър О'Тул) с макабрени принцове, избиващи са за наследството му (eдин от тях се играе от Рупърт Еверет), техните духове, стилизирани в черно-бяло, коментират ставащото като древногръцки хор, но със съвременни шеги и закачки.

"Звезден прах" има достатъчен размах на приключението за малките и дози възрастен хумор за големите. Компютърните му ефекти (убедителни) не стоят самоцелно, естествено продължават вълшебствата. Въобще като разтоварващо двучасово бягство филмът е съвсем приемлив. Проблемът идва, ако сме се настроили за нещо повече заради режисьора Матю Вон (съратник на Гай Ричи, продуцирал е "Две димящи дула" и "Гепи", дебютът му Layer Cake вкара Даниъл Крейг във висшата лига), ако очакваме нещо от Тери Гилиъм или поне Хари Потър. Тогава се вижда как орнаментите (водещият е с Де Ниро) са се получили по-тежки от цялото, как централната героико-романтична линия е просто уморен набор клишета, претекст за редките попадения от черен или транссексуален хумор около нея.
От Капитал Лайт