Известен със своя мрачен и графично-пронизващ стил, след двата си върха от 90-те („Седем” и „Боен Клуб”), Дейвид Финчър достига трети, като намира своята ниша в една история за слава, величие, предателство и същността на аз-ът – нашата природа, а в случая, тази на Марк Зукърбърг, създателя на най-големия социален Интернет бум – „facebook”.

От самото начало, филмът ни въвлича устремено в себе си, чрез разговора между Марк и приятелката му, Ерика, който протича толкова бързо и остро, че голяма част от диалога не може да се асимилира, той буквално прелита покрай нас, за сметка на което е супер ефектен и тотално ни вкопчва в историята, запознавайки ни с главния й герой - Марк Зукърбърг, неотстъпващ студент в Харвард, пропит с амбиция и компютърна прецизност до мозъка на костите си. Неслучайно, сцената се простира на цели осем страници от сценария и е заснета 99 пъти. По-късно, след като се разделя с приятелката си и гневно я обсъжда в Интернет, Марк пие бира в общежитието си и главата му ражда проста идея, която ще доведе до нещо грандиозно.

Въпреки, че разказва действителна история за действителни лица, сценаристът Арън Соркин променя и преувеличава доста неща, защото той се стреми не към документална истинност на събитията, а към добра и увлекателна история. Солидната основа която той залага, дава възможност на Дейвид Финчър да разгърне максимално потенциала си. Последствието е перфектния съвременен филм – много жив, бърз и пленителен. Вероятно, един от най-интересните нефантастични филми които сте гледали в последно време, не заради излъскания Харвард или милионите долари, а заради вечния човешки стремеж към това, което ще те отличи от останалите и ще спечели признанието им. Нещо със собственото ти име отгоре! И естествено, цената за това ...

Дейвид Финчър изобщо не подценява зрителя и не му дава всичко на тепсия, а държи вниманието му и кара мозъка му да работи постоянно. Един от големите козове на „Социалната Мрежа” е неговия ритъм, който не проявява еднообразие нито за момент. Зрителят е вътре в историята точно толкова, колкото героите, от началото до края. Нелинейната структура прави филма още по-вълнуващ. Развитието на действието е вплетено паралелно с делото, в което единствения приятел и съ-създател на facebook, Едуардо Северин и братята Уинкълвос съдят Марк.

Младите актьори не се пропукват, играта им е адекватна и заедно с останалите елементи на филма, тя води действието в прекрасен синхрон. Марк Зукърбърг сякаш е точната роля за Джеси Айзенбърг. Компютърен гийк, проблемен в реалното общуване с хората. Комплексите и недостатъците му са нещата, които го тласкат напред и в крайна сметка го правят гений – човек, чието име ще се помни дълго време. Перфектен е контраста между него и братята близнаци Уинкълвос, които изглеждат съвършено, имат добри обноски и са неземно богати, но няма да останат в историята с нищо специално. Андрю Гарфилд прави поредната силна роля като Едуардо Северин и подобно на „Сделката на Доктор Парнасус”, тук отново има своя върховен момент (когато разбира, че акциите му са продадени и отива да търси сметка от Марк за случилото се). Джъстин Тимбърлейк отново доказва колко автентично стои на големия екран, като създателя на Napster – Шон Паркър. Когато говори, той сякаш те хипнотизира и го слушаш по един особен начин.

Поради големия обем на сценария (166 страници) и задължението на Финчър да направи филма не повече от 120 минути, той кара актьорите да говорят по-бързо (обикновено, 1 страница сценарии = 1 минута екранно време). Като резултат, „Социалната Мрежа” е един изострен и свръх динамичен модерен филм, който ще ви отнесе.

Рецензия на Стефан Димов, http://cinefish.bg