subs.sab.bz - Информация

[Fittipaldi]

ЕСЕНИН





Година:
2005
Режисьор:
Игор Зайцев
Сценарий:
Владимир Валуцкий
по едноименния роман на Виталий Безруков

Актьорски състав:
Сергей Безруков - Сергей Есенин
Шон Йънг - Айседора Дънкан
Александр Михайлов - подполковник Хлъстов
Олег Табаков - генералът от КГБ Семагин
Гоша Куценко - Яков Блюмкин
Гари Бъзи - Зингер, бившият съпруг на Айседора Дънкан
Ксения Рапапорт - Галина Бениславская
Валентина Теличкина - Татяна Федоровна, майката на Есенин
Юрий Дубровин - дядото на Есенин
Виталий Безруков - Александър Никитич, бащата на Есенин
Ирина Безрукова - Лидия Кашина
Николай Олялин - Григорий Самохин
Екатерина Гусева - Августа Миклашевская
Ирина Апексимова - Берзин
Мария Голубкина - София Толстая
Лариса Голубкина - Олга Толстая
Марина Зудина - Зинаида Райх
Константин Хабенский - Троцки
Дмитрий Щербина - Мариенхоф
Олга Краско - архивистката Елена
Сергей Астахов - Шнайдер
Даниил Спиваковский - Ветлугин
Роман Мадянов - Сергей Миронович Киров
Андрей Краско - Иосиф Висарионович Сталин
Андрей Руденский - Александър Александрович Блок
Евгений Дятлов - Владимир Владимирович Маяковски
Евгений Коряковский - Борис Леонидович Пастернак
Александър Мезенцев - Феликс Едмундович Дзержински
Юлия Пересилд - Катя, сестрата на Есенин
Николай Качура - Максим Горки
Олег Комаров - Зиновиев
Наталия Рогожкина - Анна Изряднова
Пьотър Меркуриев - Всеволод Мейерхолд
Анна Снаткина - княгиня Татяна



Описание:
Този филм, основан на реални факти и голямо количество документални, архивни и фото материали, е опит да бъде осмислена една от версиите за трагичната гибел на великия руски поет Сергей Есенин. Действието се развива в два времеви периода: историята започва през 1985 г., след което се пренася в 20-те години на ХХ век, за да ни направи свидетели на последните години от живота на гениалния творец - скандалджията, бунтарят, притежаващ уникалната дарба на провидението, на неговите отношения с властта, с приятелите, с жените...

1985 година. Следователят от милицията, подполковник Александър Хлъстов, неочаквано получава по пощата анонимно писмо. В плика има снимка, на която е поетът Сергей Есенин, току-що свален от бесилката. Към фотоса няма нито бележка, нито някакви обяснения. 60-годишната снимка е потъмняла и стара. На нея странгулационната линия по врата на загиналия се вижда много ясно, но ако опитен паталогоанатом погледне случайно фотоса, веднага би забелязал признаците на насилствена смърт, които биха се изплъзнали от окото на непрофесионалиста. Приятелят на Хлъстов, генералът от КГБ Симагин, го съветва да се не намесва в тази работа - прекалено много време е минало, а и официалната версия за гибелта на поета е самоубийство - никой не я е отменял, но хазартната натура на следователя взема връх - той решава да проведе собственно разследване - и без това снимката не му е изпратена случайно. Поради какви причини неизвестният изпращач действа тайно и какво наистина се е случило в далечната 1925 г.? Колкото повече подполковникът се задълбочава в изучаването на живота и тайната на гибелта на Есенин, толкова повече нови факти и тайнствени обстоятелства в тази история научава. Той вече има няколко версии за смъртта на поета и изглежда, че отговорът е близо, но събитията приемат неочакван обрат...





Отварям тази тема по молба на Asiat.
Аз поемам редакциите на преводите.

Есенин 01 - Субтитри • превод Asiat
Есенин 02 - Субтитри • превод Asiat
Есенин 03 - Субтитри • превод Asiat
Есенин 04 - Субтитри • превод Nastya1 & Asiat
Есенин 05 - Субтитри • превод Nastya1
Есенин 06 - Субтитри • превод Nastya1
Есенин 07 - Субтитри • превод Nastya1 & Asiat
Есенин 08 - Субтитри • превод Asiat
Есенин 09 - Субтитри • превод Asiat
Есенин 10 - Субтитри • превод Asiat
Есенин 11 - Субтитри • превод Asiat
Есенин: "Послесловие" - фильм о фильме - Субтитри • превод Asiat

Есенин: Всички серии + "Послесловие" - Субтитри


Огромни благодарности за помощта при превода на сериите на:
Маргарита Петкова, mikely, melinda, yvetted, sty, someonenew, Змей, kamenix, BestRipper, simeonhp, д-р Даниела Ватева... нищо чудно да съм пропуснaл някого - толкова много хора помогнаха за тази кауза, но винаги мога да добавя имената им тук, нека само ми напомнят на ЛС, че пуста му старост-нерадост...





Малък бонус като извинение за протакането на превода:

Българска обложка, постер и 3 лейбъла за дисковете
от Bulgarian Covers и Моя Милост.

Този коментар е бил редактиран от TheMiamiTiger на Feb 8 2012, 08:20 PM

[mikely]

Здравейте!
Ето какво открих, надявам се да ти бъде от полза.

Оргиналът на стихотворението:


***

Быть поэтом — это значит то же,
Если правды жизни не нарушить,
Рубцевать себя по нежной коже,
Кровью чувств ласкать чужие души.

Быть поэтом — значит петь раздольно,
Чтобы было для тебя известней.
Соловей поет — ему не больно,
У него одна и та же песня.

Канарейка с голоса чужого —
Жалкая, смешная побрякушка.
Миру нужно песенное слово
Петь по-свойски, даже как лягушка.

Магомет перехитрил в Коране,
Запрещая крепкие напитки.
Потому поэт не перестанет
Пить вино, когда идет на пытки.

И когда поэт идет к любимой,
А любимая с другим лежит на ложе,
Влагою живительной хранимый,
Он ей в сердце не запустит ножик.

Но, горя ревнивою отвагой,
Будет вслух насвистывать до дома:
«Ну и что ж! помру себе бродягой.
На земле и это нам знакомо».

Август 1925


Преводът на Първан Стефанов, който на мен ми харесва:

За поета е повеля божа,
щом над истината все будува –
да бичува нежната си кожа,
с болката си други да лекува;

да прослави този край, така че
и на теб да стане по-известен.
А от болка славеят не плаче
с тази все една и съща песен.

И канарчето ни е до гуша
с туй, че знае все да подражава.
На света му дай в стиха да слуша
собствен глас, па даже и на жаба.

Мохамед ни е подвел в Корана,
като е зачеркнал алкохола,
затова в часа пред изпитание
пие гордият поет на воля.

И когато свари свойта Шага
с другиго в моминското й ложе,
огнената влага му помага
да не вдигне срещу нея ножа.

Но видяното ревниво помни
и подсвирва, и реди чудато:
„Е, ще си умра като бездомник,
В тоя свят и туй ни е познато”.



Разбира се, ще дам и превода на Йордан Милев:

* * *

На поета участта е тежка,
щом на дните истината знае,
сам ще реже кожата си нежна,
с кръв душите чужди ще ласкае.

За да си поет – е нужна воля,
Твоят път от туй ще бъде лесен.
Пее славеят – и не усеща болка,
Има той една и съща песен.

Жалкото канарче е готово
С чужд гласец да пее песен слаба.
На света е нужно друго слово,
Собствено, макар като на жаба.

Мохамед е прекалил с Корана:
Силните напитки забранява,
Но поетът няма да престане
С вино в мъка да се утешава.

И когато види свойта мила,
Легнала с друг в щастливо ложе,
Пазен от живителната сила,
Няма той да й забие ножа.

Но като подлец не ще избяга,
А ще си свирука сам до вкъщи:
„Що, че ще умра като бродяга,
На света и туй ний знаем също.”


Това е, с което мога да помогна. В крайна сметка изборът на преводача е твой.
Успех.
Ще продължа с издирването на Стиховетена Маяковски и ако имам резултат - ще пиша.

Този коментар е бил редактиран от mikely на Jan 26 2008, 09:36 PM