subs.sab.bz - Информация

[caravaggio]

Няколко обяснения във връзка с първи епизод.

au plaisance - термин от рицарските турнири, показващ, че двубоят е за удоволствие на участниците и публиката. В този случай се използва копие с тъп връх.

a l' outrance - обикновено се практикува по време на война и се използват оръжия с остър връх. За повече информация вижте http://en.wikipedia.org/wiki/Jousting

Томас Талис (Thomas Tallis, 1505-1585) - един от най-известните английски ренесансови композитори на църковна музика. http://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Tallis

In flagrante delicto - правен термин, приблизително означаващ "заловен на местопрестъплението". В днешно време се използва по-често, когато става дума за прелюбодеяние.

Левит (Leviticus) - третата книга от Тората, съответно от Стария Завет. В нея се съдържат основно правни закони и ритуали на свещениците. http://en.wikipedia.org/wiki/Leviticus


Публикувам и текста на Mea Culpa:

Confiteor Deo omnipotenti,
beatae Mariae semper Virgini,
beato Michaeli Archangelo,
beato Ioanni Baptistae,
sanctis Apostolis Petro et Paulo,
omnibus Sanctis, et tibi pater,
quia peccavi
nimis cogitatione, verbo et opere:
mea culpa,
mea culpa,
mea maxima culpa.
Ideo precor beatam Mariam
semper Virginem,
beatum Michaelem Archangelum,
beatum Ioannem Baptistam,
sanctos Apostolos Petrum et Paulum,
omnes Sanctos, et te, pater,
orare pro me ad Dominum Deum nostrum.
Amen.

И приблизителният превод от мен:

Признавам пред всемогъщия Бог,
пред света Дева Мария,
пред свети Архангел Михаил,
пред свети Йоан Кръстител,
пред светите апостоли Петър и Павел,
пред Вси светии и пред теб, Отче,
че ужасно съгреших
в мисъл, в слово и в делата си
по моя вина,
по моя вина,
по моя преголяма вина.
Затова умолявам света Дева Мария,
свети Архангел Михаил,
свети Йоан Кръстител,
светите апостоли Петър и Павел,
Вси светии и теб, Отче,
молете се на Господ, нашия Бог, за мен.
Амин.

Това е засега. Ако има интерес, може да пиша по нещо и за следващите епизоди.

P.S. С cerato се захванахме с първи епизод. Ако ви хареса преводът, ще продължим.

[wishful]

Здравейте! Виждам, че тук се е развила дискусия относно превода на заглавието на най-известния труд на Макиавели. По този повод бих искал да споделя някои мисли и се надявам да не отегча никого.
Предполагам знаете, че като етимология думата “принц” (с оглед директния превод на заглавието Il Principe) идва от древноримското (латинското, ако повече ви подхожда) “princeps” (първи гражданин), което е официалната титла на римските императори. Те не са използвали владетелска титла умишлено, по политически причини. Да не говорим, че думата “император” пък тогава изобщо не е имала значението, което и се дава много векове по-късно (по времето на Свещената римска империя). В древния Рим, “imperator” е била титла обозначаваща главнокомандващ, възможно и върховен главнокомандващ, и пр.
В края на ХV-ти и началото на ХVІ-ти век, когато е живял и творил Макиавели, Свещената римска империя е била “на дневен ред”, ако мога така да се изразя. Владетелите на всички държави и държавици, които са принадлежали към тази империя, са били наричани принц-електори (немската дума е курфюрст) и те са били де юре (де факто много малко от тях!) сюзерени на суверена (т.е. на императора). Съответно, въпросните владетели не са носили титлата крал или някоя подобна. Но то не променя факта, че са били владетели. Това се отнася и за Чезаре Борджия (чиито владетелски черти вероятно описва Макиавели), една от титлите на когото е била принц.
В България, заглавието на труда на Макиавели претърпява известна еволюция. В края на ХІХ-ти век е било преведено като “Князът” (еквивалент на титлата принц) във времената, когато и страната ни се е управлявала от княз. Княз е бил владетелят на България. С развитието на политологичната мисъл у нас, обаче заглавието съвсем естествено се променя на “Владетелят”. И от гледна точка на политологията, това е правилното заглавие. “Князът” вече е в историята. Ако щете, дори последните издания на книгата на български език, носят заглавието “Владетелят”.