subs.sab.bz - Информация

[mitrium]

Не съм го измъдрил аз, прочетох го и ми хареса. Замислих се. Припомних си детските години! А вие помните ли ги?

Децата на 60-те, 70-те и 80-те години
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

[Tzanko Stefanov]

Elitsa, абсолютно същото нещо имах и аз до скоро, защото го дадох на една съседска къща, в която децата им биха се радвали да го подкарат, аз лично много се кефех като бях малък, дори имам запечатани моменти в главата с тоя Москвич

[fifoza]

Elitsa, абсолютно същото нещо имах и аз до скоро, защото го дадох на една съседска къща, в която децата им биха се радвали да го подкарат, аз лично много се кефех като бях малък, дори имам запечатани моменти в главата с тоя Москвич

А аз пък мнооооого си мечтаех да имам такъв москвич, но накрая с триста зора успях да си изпрося едно Балканче, с динамо и багажник, от 110лв. Карах го една година и ми го откраднаха от общото мазе.

А иначе от тези времена най-ми липсва наливната боза, тригуните, магазин Ян Бибиян, и Детмаг. То не че имаше кой знае какво в тях, но поне се мотаехме из етажите и зяпахме. А тръба с фунийки и аз съм имала. Даже целех съседните прозорци от другата страна на улицата. Беряхме лешници, ябълки, черници и джанки из дворовете по центъра на София. Връщахме стари вестници на вторични суровини и си купувахме разни дреболии. Еееех, отдавна беше... Хубаво беше.