subs.sab.bz - Информация

[@rise_(mirosl...]

Нямаше какво да правя, а и отдавна ми се ще да отворя една такава тема.
Сигурен съм, че сред толкова умни хора, събрани тука, има куп скрити таланти. (не се четкам, честен кръст )
Нека тук, който желае, да публикува свои разкази, стихове, че и мелодийки ако ще.



Нека аз почна първи и не бъдете много строги.

***

Елате ни вижте

1. Елате ни вижте
2. па дружно да се посмеем,
3. защото комици сме ние,
4. ала да играем не умеем.

5. Елате и вижте,
6. царският хомот
7. как чудно приляга
8. на нашия живот.

9. Царе сме всички,
10. а просим,
11. уж зовем се човеци,
12. а мразим.

13. Смях – не. Плачете!
14. Трагедия е туй, на мен се доверете.
15. Елате и вижте как крета гордо общество
16. под бича на избрано кралско малцинство.

17. И той, що приятел се зове,
18. готов е -
19. ето пада на колене -
20. и Род Родина Юда пак ще предаде.

21. Истина е туй що казвам,
22. да си егоист днес е злато.
23. Чест, достойнство –
24. туй не е на мода.

25. Живота си мразим,
26. ала нищо не правим.
27. Знаем само да плюем
28. и при смокове да лазим.

29. Все другите са по-добре,
30. уж братя сме – как ли пък не!
31. Не бойте се,
32. поне българи сме?

33. Щото то лесно
34. да ревеш,
35. да текат сълзите сухи,
36. пък да се мъчи, който има да се мъчи,
37. за чужди вопли ние сме глухи!




***

Този коментар е бил редактиран от @rise_(miroslav93) на Aug 19 2012, 02:44 PM

[@rise_(mirosl...]

Герои


,,Да умрем, братя!”
Поде планината глуха дружния вик.
,,За батка си, за татя,
за нашата клета майка,
дето с ръце една о друга слепени
и с от робство и адска мъка очи обезумели
своите гърди срещу тирана зъл изпъчи
и за живота на милата си рожба
се безстрашно тя застъпи!”

Пое планината тоя дързък зов
и като един се хвърлиха въз калния, мръсен ров
и млади, и стари
с дрехи от възрастта съдрани,
и бедни, и богати
на думи и дела крилати.

Кой със смелост изпод теглото възродена,
кой с душа от вериги несломена
се в боя хвърля настървено
за България – таз свята майка -
с усмивка на сърцето,
кръвта си да излее на полето.

Изчезна в миг всякой покой
в таз гора от трупове бесни,
където се не знаме вее,
а планина от месища пресни
се на мястото му зловещо кървее.

Потекоха тогаз кат порой реки
драконовите юнашки песни.
Дъхът им огън,
очите искри.
О, моля те, Боже,
пази тез смели орли!

Те – дедите наши,
те – безсмъртните души,
те - дето там умряха
и костите им свети приюти земята.

Тя им паметник до Бога издигна
да помнят тез след тях,
да помнят и да знаят,
че България върху кости е градена,
но не за всички такваз съдба е там отредена.