subs.sab.bz - Информация

[oddett]

Love Is the Devil: Study for a Portrait of Francis Bacon



Жанр: Биографичен, Драма

Година: 1998

Режисьор: Джон Мейбъри

Актьори: Дерек Джейкъби, Даниел Крейг, Тилда Суинтън и др.

Държава: Великобритания

Времетраене: 90 мин.

Резюме:
Франсис Бейкън е смятан за най-великия британски художник на всички времена още преди смъртта му. А моментът е подходящ да си припомним някои от най-скандалните му изказвания: "животът не е нищо повече от раждане, секс и смърт"; "в края на краищата всички ние сме потенциални трупове, разфасовани и провесени на ченгели - разпятието не е нищо повече от това"; "изкуството ми не е агресивно - животът е агресивен"; "планетата ни е кланица на ръба на унищожението".

В изкуството му
има деформирани тела на хора и животни, сякаш преживели война, катастрофално насилие, безбожие, нихилизъм и болка. Същества с оголени кости, които използват вътрешностите си за грим и крещят толкова силно, че пронизителните звуци излизат от рамката и влизат в ушите. Бейкън винаги ги рисува върху негрундирано, необработено, сурово платно - сякаш за да подчертае суровата сила на живота и смъртта.

По време на работата си като интериорен дизайнер обожавал завесите. В много от картините му има завеси като фон зад поредната изкривена или изкормена фигура. Разкъсани, раздробени и провесени като ивици одрана кожа. Бейкън е искал картините му да изглеждат така, сякаш през тях е минало човешко същество, оставило следа от присъствието си и спомен от минали събития, също както охлювът оставя своята слуз. Спомнете си репликите на Марлон Брандо от "Апокалипсис сега": "Гледах охлюв да пълзи по острието на бръснач. Това е моята мечта. Това е моят кошмар. Да пълзя, да се хлъзгам по ръба на бръснача и да оцелявам." Разликата е, че при Бейкън оцеляването не е приоритет.

Франсис Бейкън е смятал, че трябва да се завърнеш към канона, за да го преобърнеш като ръкавица и да го провесиш с главата надолу. Самият той го е правил с Ван Гог, Мунк, Рембранд и най-вече с портрета на папа Инокентий Х на Диего Веласкес, който го вдъхновява за 45 картини на папи, които рисува през целия си живот. Бейкън никога не е виждал творбата на Веласкес на живо, но въпреки това смята, че така и не е постигнал въздействието и колорита на оригинала.


Вдъхновяват го и снимките на Идуард Мейбридж от края на ХIX век - на парализирани деца, които се опитват да ходят, и на борци, преплели тела в неестествени пози. Използва фотографиите като визуален речник и често вместо модел предпочита да рисува по снимка. Зареждащо са му действали коридата и боксовите мачове; има запазени вестници, на които е рисувал направо върху снимките на Джак Демпси и Мохамед Али.

Споменавал е, че иска да снима филм и че използва формата на триптиха не само защото му напомня на снимки за арест, а и защото така кадрира и разказва история, по-близка до киното. То също не е безразлично към него, отвръща му с цитати и показва, че е повлияно от него.

В първия "Батман" на Тим Бъртън Жокера и неговата банда лунатици опустошават художествена галерия. Почти всички произведения на изкуството са вече осквернени и обезобразени, но когато един от престъпниците замахва за пореден път, за да разпори картина, Джак Никълсън го спира - "Нещо я харесвам тази - остави я, Боб". Думите се отнасят за "Фигура с месо" на Бейкън, поредно прераждане на мотива за крещящите папи, в което завесите са заменени от висящо месо.

Франсис се промъква на пръсти още веднъж в "Батман". Кристофър Нолан, режисьорът на последните два филма от поредицата, е настоявал лицето на Жокера на Леджър да изглежда спазматично и проядено отвътре, точно като портрет на Бейкън.

В началните надписи на "Последно танго в Париж" на Бертолучи има картини на художника - и това е само началото, защото всъщност целият филм изразява визуалната почит на режисьора към творчеството на Бейкън - крясъка на Брандо под моста, голите тела на пода в апартамента, стъклата в банята, които размазват лицата на героите, костюмите, цветовете и осветлението.

Love Is the Devil
е биографичен филм на Джон Мейбъри за художника. Тъй като не е получил разрешение да използва нито оригинални картини, нито репродукции, Мейбъри решава да направи изключителния опит също да снима целия филм през кодовете и енигмите на Бейкън. Даниел Крейг, тогава все още бъдещ Джеймс Бонд, играе ролята на Джордж Дайър - печално известният любовник на художника, който се самоубива в навечерието на откриването на изложба в Гран Пале в Париж. Широко разпространена е историята, че Бейкън се запознава с Дайър, докато последният обира апартамента му. В едно от най-известните си интервюта художникът споделя, че е напълно аморален и ако не се е случило така, че да стане художник, то със сигурност е щял да бъде престъпник.




Издание: Love Is The Devil PAL DVD5 BGSubs - find another way

Прогрес: СУБТИТРИ

Благодарности на Stone

Този коментар е бил редактиран от yvetted на Feb 13 2012, 07:38 PM

Причина за редакцията: Премахнат линк.