Започнах да превеждам 5 серия. Казвам го, за да знаете. /Говоря за Asiat и Fittipaldi./

Браво, Настя! Стискаме ти палци - успех в твоя пръв превод!
Ако имаш проблеми, знаеш как да се свържеш с нас.


Субтитрите за трета серия са готови и качени на сайта:
Esenin • Part 03

Настя, много се радвам, че имаме още един преводач на този чудесен сериал. И още повече - че имаме още един преводач от руски. С удоволствие ще ти помогна да си редактираш субтитрите, ако моят приятел Фитипалди, който е редактор на сериала, е зает.
Вероятно правиш субтитри отскоро, за всякакво съдействие разчитай на мен.
Успех!

Да, sty, напълно съм съгласен с теб. Вчера говорихме с Настя по skype и тя ми разреши да напиша, че превода на 5-а част на "Есенин" е готова и днес или утре се испраща на редакция. Аз от свойто име я помолих да ми помогне с превода на 4-а част, на което тя се съгласи и й изпратих субтитрите си за да довърши превода. Аз подхващам 6-а серия на сериала.

Сигурно и аз нещо трябва да напиша, ето че го пиша. Вече е известно, че превеждам 4-та серия, в прогрес съм. След 3-4 дена ще я завърша. Надявам се, че моя превод ще хареса на всички вас. На мен ми е приятно, че всички искат да ми помогнат. И това е добре, защото аз, лично, много се съмнявам, че пиша без грешки и т.п. Моля ви да ми помагате и в замяна, ще получите превода на този изумителен сериал.

Eдно от любимите ми...
Да му се полюбуваме, докато очакваме превода ви

---

Ты меня не любишь, не жалеешь,
Разве я немного не красив?
Не смотря в лицо, от страсти млеешь,
Мне на плечи руки опустив.

Молодая, с чувственным оскалом,
Я с тобой не нежен и не груб.
Расскажи мне, скольких ты ласкала?
Сколько рук ты помнишь, сколько губ?

Знаю я-они прошли ,как тени,
Не коснувшись твоего огня.
Многим ты садилась на колени,
А теперь сидишь вот у меня.

Пусть твои полузакрыты очи
И ты думаешь о ком-нибудь другом,
Я ведь сам люблю тебя не очень,
Утопая в дальнем дорогом.

Этот пыл не называй судьбою,
Легкодумна вспыльчивая связь,-
Как случайно встретился с тобою,
Улыбнусь,спокойно разойдясь.

Да и ты пойдешь своей дорогой
Распылять безрадостные дни,
Только нецелованных не трогай,
Только негоревших не мани.

И когда с другим по переулку
Ты пройдешь, болтая про любовь,
Может быть, я выйду на прогулку
И с тобою встретимся мы вновь.

Отвернув к другому ближе плечи
И немного наклонившись вниз,
Ты мне скажешь тихо:"Добрый вечер!"
Я отвечу:"Добрый вечер,miss!"

И ничто души не потревожит,
И ничто ее не бросит в дрожь,-
Кто любил, уж тот любить не может,
Кто сгорел, того не подожжешь.

04.12.1925 г.

Ех , красота! Бях много впечатлена от това стихотворение и заобичах Есенин точно заради него.

Този коментар е бил редактиран от elisiaelf на Nov 15 2007, 10:35 PM

Здравейте!
Много се радвам, че най-сетне се намериха хора да преведат този чудесен филм на български!
Гледах го, когато го даваха по ОРТ, но бях изпуснала няколко серии и наскоро реших да си го изтегля, но не намерих субтитри, пусках теми в няколко форума и много се радвам, че ви намерих! Успех с преводите!

В превода на сериала съм се сблъскал с проблема... Ако някой може да помогне с намирането на превод на български на следните стихове:
"Быть поэтом, то же,
если правду жизни не нарушить
Рубцевать себя по нежной коже,
кровью чувстсв ласкать чужие души." Сергей Есенин.


"Как вы смеете называться поэтом?
И серенький, чирикать как перепел.
Сегодня надо кастетом
рыться миру в черепе." Владимир Маяковский.


Довольно! Жить законом Адама и Евы!
Клячу-историю загоним!
Левой! Левой! Левой!" Владимир Маяковский.

Здравейте!
Ето какво открих, надявам се да ти бъде от полза.

Оргиналът на стихотворението:


***

Быть поэтом — это значит то же,
Если правды жизни не нарушить,
Рубцевать себя по нежной коже,
Кровью чувств ласкать чужие души.

Быть поэтом — значит петь раздольно,
Чтобы было для тебя известней.
Соловей поет — ему не больно,
У него одна и та же песня.

Канарейка с голоса чужого —
Жалкая, смешная побрякушка.
Миру нужно песенное слово
Петь по-свойски, даже как лягушка.

Магомет перехитрил в Коране,
Запрещая крепкие напитки.
Потому поэт не перестанет
Пить вино, когда идет на пытки.

И когда поэт идет к любимой,
А любимая с другим лежит на ложе,
Влагою живительной хранимый,
Он ей в сердце не запустит ножик.

Но, горя ревнивою отвагой,
Будет вслух насвистывать до дома:
«Ну и что ж! помру себе бродягой.
На земле и это нам знакомо».

Август 1925


Преводът на Първан Стефанов, който на мен ми харесва:

За поета е повеля божа,
щом над истината все будува –
да бичува нежната си кожа,
с болката си други да лекува;

да прослави този край, така че
и на теб да стане по-известен.
А от болка славеят не плаче
с тази все една и съща песен.

И канарчето ни е до гуша
с туй, че знае все да подражава.
На света му дай в стиха да слуша
собствен глас, па даже и на жаба.

Мохамед ни е подвел в Корана,
като е зачеркнал алкохола,
затова в часа пред изпитание
пие гордият поет на воля.

И когато свари свойта Шага
с другиго в моминското й ложе,
огнената влага му помага
да не вдигне срещу нея ножа.

Но видяното ревниво помни
и подсвирва, и реди чудато:
„Е, ще си умра като бездомник,
В тоя свят и туй ни е познато”.



Разбира се, ще дам и превода на Йордан Милев:

* * *

На поета участта е тежка,
щом на дните истината знае,
сам ще реже кожата си нежна,
с кръв душите чужди ще ласкае.

За да си поет – е нужна воля,
Твоят път от туй ще бъде лесен.
Пее славеят – и не усеща болка,
Има той една и съща песен.

Жалкото канарче е готово
С чужд гласец да пее песен слаба.
На света е нужно друго слово,
Собствено, макар като на жаба.

Мохамед е прекалил с Корана:
Силните напитки забранява,
Но поетът няма да престане
С вино в мъка да се утешава.

И когато види свойта мила,
Легнала с друг в щастливо ложе,
Пазен от живителната сила,
Няма той да й забие ножа.

Но като подлец не ще избяга,
А ще си свирука сам до вкъщи:
„Що, че ще умра като бродяга,
На света и туй ний знаем също.”


Това е, с което мога да помогна. В крайна сметка изборът на преводача е твой.
Успех.
Ще продължа с издирването на Стиховетена Маяковски и ако имам резултат - ще пиша.

Този коментар е бил редактиран от mikely на Jan 26 2008, 09:36 PM

Довольно! Жить законом Адама и Евы!
Клячу-историю загоним!
Левой! Левой! Левой!" Владимир Маяковский.


Ето един превод, който открих, но не знам от кого е:

"Стига сме живели по закони
още от Адам и Ева!
Крантата на историята да подгоним!
Леви!
Леви!
Леви!"

И вторият стих е част от поемата "Облако в штанах"


Как вы смеете называться поэтом
и, серенький, чирикать, как перепел!
Сегодня
надо
кастетом
кроиться миру в черепе!


На тази поема има превод от Стефан Цанев, но аз не разполагам в момента с него. Ще го потърся в понеделник по библиотеките. И ако открия нещо, ще го кача.
Дано да съм успяла да бъда полезна.

Този коментар е бил редактиран от mikely на Jan 26 2008, 09:30 PM

mikely, голямо БЛАГОДАРЯ лично от мен за твойта помощ. Ти просто не знаеш колко си помогнала

Владимир Маяковски:

"Как вы смеете называться поэтом
и, серенький, чирикать, как перепел!
Сегодня
надо
кастетом
кроиться миру в черепе!"


Ето и превода на Стефан Цанев:

"Как смеете да се наричате поет
Вий, пъдпъдък, чирикащ в сумрака вечерен!
Днес трябва да ваем с кастет
света във всеки череп."


Успех в превода!

Този коментар е бил редактиран от mikely на Jan 28 2008, 09:24 PM

Аз ви благодаря на всички за огромния труд, който полагате.
Винаги, когато имате нужда, съм готова да се поровя из книгите.