subs.sab.bz - Информация

[sty]

През 1995 г. заедно с навършването на 50 години от края на най-големия катаклизъм в човешката история - Втората световна война - падна и секретността върху огромен брой документи и архиви. Водени все пак от неповторимата си "шпиономания" руснаците още държат част от архивите си скрити, въпреки че давността на засекретяване вече е изтекла (с изключение на известен брой "изключително секретни", за които давността е 75 или дори 100 години). В Русия започна гигантска работа на историци, изследователи и архивни работници по изясняване на огромен брой събития, факти и личности, свързани с новата руска и съветска история - общо взето от началото на 20-ти век до наши дни. Започна тежък труд по проверка и изчистване от легенди, митове, заблуди, излишен патриотизъм и шовинизъм, на хиляди неща, изложени и втълпени на поколения руснаци, а и във всички страни, бивши участнички във Варшавския договор. Появиха се и непрекъснато се появяват най-различни филми, целящи в крайна сметка едно - да се установи поне приблизително цената на победата на ВОСР (Великата октомврийска социалистическа революция) през 1917 г., на култа към личността на Сталин и най-вече броят на загиналите през Втората световна война, тъй като и на малките деца в Русия им стана ясно, че пропагандната цифра от 20 милиона загинали през войната е твърде, твърде далече от действителното положение - по някои нови приблизителни изследвания се говори за ужасяващи цифри от порядъка между 45 и 62 милиона души!!! (Най-голямата цифра обхваща периода от 1937 до 1948 г. - от началото на сталинските репресии, войната и последвалите след нея борби на националистите в Украйна, Белорусия, Северен Кавказ и бивши немски земи.)
Пускам тази тема, в която ще се обявяват преводи на документални филми, с изричната уговорка, че тези филми НЯМАТ руски субтитри и всичко ще се прави от звук. Който има желание и познания - може да се включи. Оформяйте темите си, използвайки шаблона. След превод на съответен филм темата ще се редактира, като линкове ще се публикуват в първия пост. Успех на преводачите и редакторите и търпение от ползвателите. Има невероятно интересни неща...


Ржев - Неизвестная битва Георгия Жукова
Ржев - Неизвестната битка на Георгий Жуков

Жанр: документален
Година: 2009
Актьори: Журналисти, очевидци, историци и артисти
Държава: Русия
Времетраене: 01:16:42

Резюме:Отвори!

В начале 1942 года в результате знаменитого контрнаступления линию фронта удалось отбросить на 150–200 километров от Москвы. Советские войска под командованием Георгия Жукова в ходе трех наступательных операций пытались срезать обращенный в сторону Москвы изгиб линии фронта, получивший название Ржевский выступ, и окружить находящуюся на нем 9-ю армию группы «Центр».
Ожесточенные бои на этой небольшой территории продолжались в общей сложности 13 месяцев, до марта следующего года, но к намеченной цели так и не привели: Ржевский выступ ликвидировать не удалось. В марте 1943 года немцы сами оставили позиции, выпрямляя линию фронта и перебрасывая войска и технику к Курску.
Бои под Ржевом — один из самых кровавых эпизодов Великой Отечественной. Общие потери Красной Армии только по официальным данным превысили миллион человек. Ржев и соседние города были полностью разрушены.
Поскольку крупной победы, как в Сталинграде или под Москвой, на Ржевском правлении одержано не было, после войны об этой трагической странице военной истории предпочли забыть. В мемуарах Жукова ей уделено всего несколько абзацев, а маршал Конев, также командовавший там, вообще обошел эту тему молчанием…
Журналисты НТВ провели собственное расследование, собрав свидетельства непосредственных участников событий и архивные документы, многие их которых были до сих пор засекречены. Съемки фильма продолжались столько же, сколько и сама битва — больше года.
На площадке, в болотистых полях подо Ржевом, помимо журналистов работали более ста актеров, каскадеров и энтузиастов, была задействована настоящая техника времен Второй мировой — самолеты, танки. Сочетание документального расследования, художественной реконструкции и компьютерных спецэффектов погружает зрителя в атмосферу одного из самых масштабных и самых трагических сражений Великой Отечественной.
В началото на 1942 г. в резултат на знаменитото контранастъпление СССР успява да изтласка линията на фронта със 150-200 км по-далеч от Москва. Съветските воиски под командването на Георгий Жуков при три настъпателни операции се опитват да срежат обърнатата към Москва извивка на фронта, известна като "Ржевската издатина", и да обкръжат намиращата се там 9. армия от Група армии "Център".
Ожесточените сражения за тази неголяма територия продължават общо 13 месеца, до март следващата година, но така и не постигат набелязаната цел: Ржевската издатина не е ликвидирана. През март 1943 г. немците сами напускат позициите си, за да изправят линията на фронта и да прехвърлят освободените войски и техника към Курск.
Боевете край Ржев са сред най-кървавите епизоди на Великата отечествена. Дори само по официални данни общите загуби на Червената армия надхвърлят 1 милион души. Ржев и съседните градове са напълно разрушени.
Тъй като при Ржев не е постигната крупна победа, за разлика от Сталинград или край Москва, след войната предпочитат да забравят за тази трагична страница от военната история. В своите "Спомени и размисли" Жуков отделя на Ржев само няколко абзаца, а маршал Конев, който също е командвал там, изобщо подминава темата с мълчание...
Журналистите от НТВ провеждат собствено разследване, събирайки свидетелства от участници в събитията и архивни документи, много от които до този момент са били засекретени. Снимките на филма продължават толкова, колкото и самата битка - повече от година.
На снимачните площадки в блатистите поля край Ржев освен журналистите работят повече от сто артисти, каскадьори и ентусиасти, включена е истинска техника от Втората световна - самолети, танкове. Съчетанието от документално разследване, художествена реконструкция и компютърни ефекти потапя зрителя в атмосферата на едно от най-мащабните и трагични сражения на Великата отечествена война.

Я УБИТ ПОДО РЖЕВОМ
А. ТвардовскийОтвори!

Я УБИТ ПОДО РЖЕВОМ
Я убит подо Ржевом,
В безымянном болоте,
В пятой роте,
На левом,
При жестоком налете.
Я не слышал разрыва
И не видел той вспышки, -
Точно в пропасть с обрыва -
И ни дна, ни покрышки.
И во всем этом мире
До конца его дней -
Ни петлички,
Ни лычки
С гимнастерки моей.
Я - где корни слепые
Ищут корма во тьме;
Я - где с облаком пыли
Ходит рожь на холме.
Я - где крик петушиный
На заре по росе;
Я - где ваши машины
Воздух рвут на шоссе.
Где - травинку к травинке -
Речка травы прядет,
Там, куда на поминки
Даже мать не придет.
Летом горького года
Я убит. Для меня -
Ни известий, ни сводок
После этого дня.
Подсчитайте, живые,
Сколько сроку назад
Был на фронте впервые
Назван вдруг Сталинград.
Фронт горел, не стихая,
Как на теле рубец.
Я убит и не знаю -
Наш ли Ржев наконец?
Удержались ли наши
Там, на Среднем Дону?
Этот месяц был страшен.
Было все на кону.
Неужели до осени
Был за н и м уже Дон
И хотя бы колесами
К Волге вырвался о н?
Нет, неправда! Задачи
Той не выиграл враг.
Нет же, нет! А иначе,
Даже мертвому, - как?
И у мертвых, безгласных,
Есть отрада одна:
Мы за родину пали,
Но она -
Спасена.
Наши очи померкли,
Пламень сердца погас.
На земле на проверке
Выкликают не нас.
Мы - что кочка, что камень,
Даже глуше, темней.
Наша вечная память -
Кто завидует ей?
Нашим прахом по праву
Овладел чернозем.
Наша вечная слава -
Невеселый резон.
Нам свои боевые
Не носить ордена.
Вам все это, живые.
Нам - отрада одна,
Что недаром боролись
Мы за родину-мать.
Пусть не слышен наш голос,
Вы должны его знать.
Вы должны были, братья,
Устоять как стена,
Ибо мертвых проклятье -
Эта кара страшна.
Это горькое право
Нам навеки дано,
И за нами оно -
Это горькое право.
Летом, в сорок втором,
Я зарыт без могилы.
Всем, что было потом,
Смерть меня обделила.
Всем, что, может, давно
Всем привычно и ясно.
Но да будет оно
С нашей верой согласно.
Братья, может быть, вы
И не Дон потеряли
И в тылу у Москвы
За нее умирали.
И в заволжской дали
Спешно рыли окопы,
И с боями дошли
До предела Европы.
Нам достаточно знать,
Что была несомненно
Там последняя пядь
На дороге военной, -
Та последняя пядь,
Что уж если оставить,
То шагнувшую вспять
Ногу некуда ставить...
И врага обратили
Вы на запад, назад.
Может быть, побратимы.
И Смоленск уже взят?
И врага вы громите
На ином рубеже,
Может быть, вы к границе
Подступили уже?
Может быть... Да исполнится
Слово клятвы святой:
Ведь Берлин, если помните,
Назван был под Москвой.
Братья, ныне поправшие
Крепость вражьей земли,
Если б мертвые, павшие
Хоть бы плакать могли!
Если б залпы победные
Нас, немых и глухих,
Нас, что вечности преданы,
Воскрешали на миг.
О, товарищи верные,
Лишь тогда б на войне
Ваше счастье безмерное
Вы постигли вполне!
В нем, том счастье, бесспорная
Наша кровная часть,
Наша, смертью оборванная,
Вера, ненависть, страсть.
Наше все! Не слукавили
Мы в суровой борьбе,
Все отдав, не оставили
Ничего при себе.
Все на вас перечислено
Навсегда, не на срок.
И живым не в упрек
Этот голос наш мыслимый.
Ибо в этой войне
Мы различья не знали:
Те, что живы, что пали, -
Были мы наравне.
И никто перед нами
Из живых не в долгу,
Кто из рук наших знамя
Подхватил на бегу,
Чтоб за дело святое,
За советскую власть
Так же, может быть, точно
Шагом дальше упасть.
Я убит подо Ржевом,
Тот - еще под Москвой...
Где-то, воины, где вы,
Кто остался живой?!
В городах миллионных,
В селах, дома - в семье?
В боевых гарнизонах
На не нашей земле?
Ах, своя ли, чужая,
Вся в цветах иль в снегу...
Я вам жить завещаю -
Что я больше могу?
Завещаю в той жизни
Вам счастливыми быть
И родимой отчизне
С честью дальше служить.
Горевать - горделиво,
Не клонясь головой.
Ликовать - не хвастливо
В час победы самой.
И беречь ее свято,
Братья, - счастье свое, -
В память воина-брата,
Что погиб за нее.
1945-1946
Александр Твардовский

СУБТИТРИ финална редакция

СУБТИТРИ за изданието в Колибката

Този коментар е бил редактиран от sty на Feb 14 2012, 01:46 PM

[BestRipper]

Невский пятачок. Невозвращённый с войны

Невското "петаче". Незавърнало се от войната

Жанр: Документален

Година: 2003

Режисьор: А.Петров

Актьори: архивни кадри, изследователи, журналисти

Държава: Русия

Времетраене: 00:40:19 h

Резюме: Документальный фильм, который был скрыт от широких масс. Посвящается защитникам Ленинграда и всем воевавшим в Великую Отечественную Войну.

Резюме: Невското "петаче". Наречено е така в народния език, защото площта му била толкова малка, че монета от 5 копейки от онова време покривала напълно плацдарма върху топографските и военни карти.
На 8 септември 1941 г. войските на Вермахта превземат изоставения Шлиселбург на брега на Ладожкото езеро и по този начин
отрязват напълно Ленинград по суша от останалата част на СССР. Осъзнавайки какво е допуснало, съветското командване
предприема бесни отчаяни опити за пробив в блокадата. Първите са още в средата на септември 1941 г., когато в района
на тогавашното с. Арбузово /на около 10 км южно от Ладожкото езеро/ съветските войски завземат малък плацдарм на левия бряг на р. Нева, имайки за задача да продължат на изток и да се съединят с войските извън обсадата. Немският генерал, командващ дивизията в района, много бързо и правилно се ориентира в обстановката - районът, където е плацдармът, е крайно неизгоден за отбрана -
равен, открит терен, с песъчлива почва и високи подпочвени води. Затова той просто отвежда войските си на 700-800 метра
до първите височини и гората. След това съветското настъпление спира напълно, въпреки колосалните загуби и усилия.
Използвайки огромното си превъзходство в огнева мощ и снабдяване с боеприпаси по това време, Вермахтът превръща
малкото парче земя в меко казано касапница и гробница за съветските войски. До края на април 1942 г., когато плацдармът
е ликвидиран от немците /а не е оставен от руснаците, както се пише в литературата/, мястото се превръща в лунен пейзаж.
Типично по съветски с лека ръка загубите на Червена армия се оценяват от "само" 200 000 убити, през 300-350 000 официално до 500 000 - 600 000 души! Както винаги и тук никога няма да разбере дори приблизително броя на загиналите. И в ден днешен районът е така натъпкан с желязо и човешки кости, че реката непрекъснато изхвърля какво ли не, а групи търсачи вадят останки от хора в няколко пласта! И всичко това на едно нищо и никакво плацдармче, чиито максимални размери са били 2 километра по фронта и 700-800 метра в дълбочина. Въпреки всичко най-странното е, че през септември 1942 г. Червената армия отново заема същия плацдарм и отново търпи безсмислени загуби.


Издание: Качество: VHSRip
Формат: AVI
Видео кодек: DivX
Аудио кодек: MP3
Видео: 720x576 (1.25:1), 25 fps, DivX Codec 4.x ~904 kbps avg, 0.09 bit/pixel
Аудио: 44.100 kHz, Microsoft PCM, 1 ch, ~1411.20 kbps avg

СУБТИТРИ

Този коментар е бил редактиран от sty на Feb 14 2012, 01:47 PM