subs.sab.bz - Информация

[oddett]

Подпукала съм всичките преведени книги на Удхаус и съм на път да го свърша, Бъроуз също съм го подхванала в оригинал и засега се чете леко.

[missing]

Винаги ми става хубаво като видя движение из тази тема.

Аз май последно свърших "The hunger games", и тричките. Първата ми хареса, втората донякъде, третата едвам я дочетох. Katniss ми напомня прекалено много на здрачовската Бела. Но като цяло ставаше за четене.

А сега чета "Още въздух" на Оруел.

Този коментар е бил редактиран от missing на Jun 4 2012, 05:24 PM

[Milo_Haze]

А аз съм на лятна вълна - довършвам Бари Хюгарт - изключително забавни книжки. После подкарвам австралийците - Ръсел Къркпатрик и Труди Канаван - "Върховният повелител" и "През лицето на света" Тъкмо ще свърши Хюгарт докато излязат

[ganiva]

Не съм чела всички постове в тая тема, но ми стигат последните 10-15, за да разбера, че сигурно всички ще ми се изсмеете на моя любим жанр в литературата. А той е любовният! Обожавам да чета и поглъшам с огромно удоволствие всички романи на Нора Робъртс, Сандра Браун, Линда Хауърд, Бевърли Бартън.... (абе, да не ги изреждам всичките). Да не говорим, че вкъщи имам богата библиотека с над 3000 книги (с всички издадени на български романи на горепосочените авторки) + книги събирани още от соца. Чета, разбира се и различна друга литература - криминални, приключенски, исторически, биографии, но любовните ме зареждат с някаква енергия и положителни емоции така, както други жанрове не могат. Ами, това е положението при мен. Съжалявам, ако съм разочаровала някого с моя вкус.

[Уди]

Хаха, глупости говориш, всеки си има собствен вкус. И баща ми е същият колекционер - и той има над 3000 книги...

[ganiva]

Страшно уважавам хора, които обичат да четат, но също така и събират книги, Уди. Но в колекцията на баща ти едва ли една трета от книгите са любовни романи и романтични съспенси. Все пак, ти ще наследиш колекцията на баща си, а моята дъщеря, както не обича да чете (дай й само компютър и интернет), сигурно ще разпродаде цялата моя колекция.
Уви, днешното младо поколение като цяло расте нечетящо и вследствие на това неграмотно.

[LastHope]

Аз съм на това, започва обещаващо.

[yonkaval]

Вчера е починал един забележителен писател: Рей Бредбъри.

Знаменитият писател е автор на десетки романи, на много разкази, пиеси, телевизионни и филмови сценарии в над 70-годишната си кариера.
Описват Бредбъри като автор на научна фантастика, но той самият не се причислява към никоя литературна категория.

Чак ми се доплака... Извадих от библиотеката "Марсиански хроники" (издадена през 1950 г.) и "Вино от глухарчета" - тези дни ще ги прочета.
Преди години този писател е синтезирал неща, които днес смятаме, че човечеството е знаело от векове.
И точно в тази тема бих искала да цитирам написаното от него преди толкова много години.

"Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и тя е "451 градуса по Фаренхайт", която е базирана на реалността.

Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че "Марсиански хроники" не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време - всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават за дълго." обяснява писателят.

Сред най-забележителните му книги са "451 градуса по Фаренхайт" - антиутопия, издадена през 1953 г., когато в САЩ са в разгара си шпиономанията и ловът на вещици, свързани с маккартизма. Името на романа идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451 градуса по Фаренхайт (232,78 градуса по Целзий).

Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения.

През 1966 г. френският режисьор Франсоа Трюфо прави забележителен филм по романа с Джули Кристи и Оскар Вернер в ролите.

"Марсиански хроники" (1950) са хронологично свързани разкази (някои определят книгата за роман), в които авторът рисува безразсъдна и същевременно трогателна човечност сред един странен свят.

"Вино от глухарчета" (1957) е полубиографичен роман, чието действие се развива през лятото на 1928 г. в измисления град Грийн Таун, а герой е 12-годишно момче.

Лунният кратер "Кратер на глухарчето" (Dandelion Crater) е кръстен на неговата новела "Вино от глухарчета".

Цитатите са от Vesti.bg

Поклон пред паметта му.

[StraightEse]

Мащабно начало на нещо голямо, смазващо голямо. Рошар е суров свят, брулен от ужасяващи бури, които подчиняват всичко на волята си, но и даряващи светлина, улавяна в скъпоценни камъни. На тези бури е подчинено развитието на растителния и на животинския свят, включително живота на разумните и крайно военнолюбиви народи. Това не е ”наш” свят – тук познатите нам животински и растителни видове видове са запратени в далечните краища на картите като екзотичен елемент без реално отношение към действието. Сред Рошар всичко е различно, много различно, народи, флора и фауна, еволюирали при много, много тежки условия.

Приятно четиво. Жалко само, че ще бъдат десет тома и края ще се разбере към 2022-а.
А за след това съм си приготвил:



Джоуи Харкър не е герой. Всъщност винаги е бил леко странен тип, който никога не се ориентира къде е и е способен да се изгуби дори в собствената си къща. И това не би било странно, ако Джоуи не беше БРОДЕЩ. Той е единственият човек на Земята, притежаващ дарбата да броди между различните измерения. Но Джоуи разбира това по трудния начин, когато вместо на мечтаната среща с момичето си, се озовава в центъра на битка между две империи. А залогът е Земята. Всъщност всички Земи. А в Междусвят те са около трилион. Сега Джоуи трябва да оцелее, да премине обучението в елитния отряд от негови не-съвсем-еднакви-двойници, събрани от другите Земи, да предприеме най-тежкия поход и най-важното – да повярва в себе си.

Този коментар е бил редактиран от StraightEse на Aug 7 2012, 01:25 PM

[Yash]

Втората ме заинтригува. Бих я прочел.

А в момента съм се захванал с:

"Изворът" е история за талантлив млад архитект, за безкомпромисната му битка срещу общоприетите стандарти, за експлозивната му любов към прекрасна жена, която привидно се опитва да го провали. Когато романът се появява за пръв път през 1943 г., дръзката и оригинална литературна визия на Ранд и нейната разтърсваща философия незабавно й спечелват световна популярност.

[-= F o z z y =-]

Аз чета това, в момента:

Задължителна за всеки с БЪЛГАРСКО гражданство!


А тази мулти-глупост



я почнах в оригинал.
И успях да стигна половината...
Е, нема толкова пошло садо-мазо порно...

[foxbg]

Подпукала съм всичките преведени книги на Удхаус и съм на път да го свърша, Бъроуз също съм го подхванала в оригинал и засега се чете леко.

Бъроуз в оригинал?!? Good luck...

[JoroNikolov]

Понеже пораздвижихте темата, да се отчета и аз.
Преди няколко дни ми попадна един сборник с разкази на Фицджералд - "Трохите на щастието".
Досега не бях чел нищо негово, единственото познато беше "Странният случай с Бенджамин Бътън".
Разказите са увлекателни и леки за четене. Истинска занимавка за скучните вечери. Препоръчвам!

Този коментар е бил редактиран от JoroNikolov на Aug 8 2012, 08:17 AM

[zaharchee]

В момента чета "Ръкописът на Чансълър":



Много хвалена книга, затова и я започнах.
Засега е интересна .

Каква е ролята на ФБР в политическите убийства на века?
Ще узнаем ли някога истината за покушенията срещу братята Кенеди, срещу Мартин Лутър Кинг?
Ще бъдат ли разкрити злокобните машинации с властта от върхушката в САЩ?
Как групата на шестимата дърпа конците на властта в целия свят?
Ще разберем ли какъв дял има истината в измислицата, озаглавена "Рькописът на Чансълър", и дали това е част
от една ужасяваща и смразяваща реалност?

[electroneon]

Вчера се сдобих с настоящата книга срещу 0,50 лв.
Днес смятам да я почвам.