subs.sab.bz - Информация

[mitrium]

Не съм го измъдрил аз, прочетох го и ми хареса. Замислих се. Припомних си детските години! А вие помните ли ги?

Децата на 60-те, 70-те и 80-те години
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

[Sisq0]

Бях го чел в някакъв сайт (не помня кой) и наистина се припознах донякъде в изреченията (въпреки правописните грешки ). Всъщност, аз съм от някакво междинно поколение (така се оказва), защото съм правил нещата, които са описани и за "старото" и за "новото" детство и се радвам за това... изводът, който направих за мен си бе, че всичко опира до човека (колко клиширано). Уви, малко по-различно е със съвременните деца. Те са нямали достъп до удоволствията на "старото детство" и не могат да разберат в пълна степен колко удоволствие могат да донесат забавленията тогава, които днес се смятат от децата за нелепи. И това е напълно нормално, защото светът се развива. От една страна разбирам донякъде съвременната младеж, защото и за мен да ходиш да вадиш паяци по поляните с топче восък, закрепено на парче конец, е нелепо забавление (а това е правил баща ми през ваканциите), от друга не мога да си представя кой извратен мозък (на каквито и недорасли години да е) може да удари учител в училището си, да пребие съученик ей така, за кеф, да хвърли пиратка в гуглата на суъченичката си.
И аз бях дете, но, дори с детския си ум, преценявах къде е границата на детските шеги и профанията.

[klioo]

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.

Напротив - трудно ми е да си представя как днешните деца ще преживят следващите 10-20 години без всички тези неща.

[ludoto_mimi]

Това може да се отнесе и за децата на 90-те, защото много от описаните неща сме ги правили и ние. Чела съм го това много пъти и винаги ми е хубаво като го чета. Хубаво ми беше да съм малко дете.

[KALBI]

Сигурно сега е по-забавно да си дете, но мисля, че всичките тези луксове - интернет, DVD-та и т.н. ощетяват интелекта на това поколение. Преди като е нямало всички тези неща, се е четяло доста повече. Сега това поколение само виси по кафетата, обикаля по дискотеките, живее без мечти, без цели. Едните мечтаят да са "фешън", другите да са мутри. Момичетата виждат, че не е нужно да учат, да се трудят или каквото и да е, за да живеят живота, който искат - само си намират някой, който да им го осигури.
Иначе не знам какво толкова хубаво има да се ядат черешите с костилките и 10 човека да пият от една бутилка

[Базикчо]

Друго си е да обираш бостаните зад блока, да палиш пожари до тях или в дерето, да играеш на криеница без gsm, да дебнеш цял ден детското по едната телевизия просто защото е само едно и няма друга телевизия, да изчезнеш за няколко часа без родителите ти да могат да те намерят и да имат представа къде си се запилял, да дебнеш някои нова песен по едното от двете радия за да я запишеш на касета защото има вероятност да не я пуснат пак, ех детство мое.

Само да уточним човек е на толкова години на колкото се чувства, аз още съм си Юноша

[electroneon]

Аз лично смятам, че някога ние бяхме щастливи деца. Ако имаше и някой чичо (вуйчо, съсед) да пътува с корабите (тировете) нещата заспиваха - "Тоблерон", дъвки "Би Бит", шоколадово яйце... Какво повече му трябва на едно дете.

А този случай http://www.focus-news.net/?id=n879955 , в който "вместо да бъде порицан от родителите си, за постъпката си „главният герои” в клипа е получил парично възнаграждение от баща си." аз със седемдесетарския си мозък не мога да го проумея.

[milenski]

Ами, неонски, мозъкът ти може да е седемдесетарски, ама въпросният татко на младия герой и той е къде тоя набор някъде най-вероятно. Така че какви сме били като деца и какви станаха някои от нас като им махнаха нашийника... направо не ми се коментира.

[Анубис]

Аз като 80-ти набор поглеждайки назад само мога да се усмихна ... Невероятно цветно детство ... Сегашните деца са доста по глупави въпреки всичките "екстри" посочени по горе ... Логическото мислене не се развива цъкайки копчетата на gsm,дистанционно и клавиатура ...
Но да се върна пак назад ... Дуелирането тип "Тримата мускетари" с дървени "шпаги" от леска ...
Тръбите за фунийки свити от RF антени ... самите фунийки от списание "Жената днес" щото беше лъскаво и твърдо и летяха по добре
Свободното спускане с надути вътрешни гуми от рейс по тогава незамърсената река Искър ...
Боричкането и криеницата в сеновала който беше извън града ...
Къщичките по дърветата в гората ...
Мачовете и баскетбола на игрището до нас ...

Ех спомени ...

[minastirit]

И аз мисля като electroneon Живяхме щастливо и разнообразно детство, интересувахме се от повече неща, четяхме повече, искахме да знаем повече /или поне някой от нас де/, не сме толкова робували на материалните ценности, а се радвахме всеки път когато имаше вкъщи банани /предимно около Нова Година/. Тъжното е, че скоро /надявам се/ ще си имам и аз наследник и ще трябва да се опитам да му предам моя "опит", но той ще ми каже, че трябва да си "Ъпдейтна" базата данни с информация, че ако не слуша чалга може да бъде подиграван като аутсайдер в малкото общество, в което живее извън дома /училище, улицата/, че сега никой не се интересува реално от способностите на човек, а се гледат връзки и секс /като опция за назначаване на даден служител или като стъпало за развитие нагоре/ ...На 33 съм, но освен музикалните двд-та / / не виждам в сегашното време нещо, което да може да ме накара да съм толкова щастлив и доволен, колкото съм бил като малко и сладко хпале Ех, остарявам ...

Този коментар е бил редактиран от minastirit на Feb 7 2008, 01:26 PM

[electroneon]

ЦЪК

[Базикчо]

Друго си е да отидеш с 20 стотинки на училище да си купиш кифла и боза с подарък лукчета, а с останалите стотинки да правиш щуротии.

А и да не забравяме играта обиранка с така всеизвестните тогава картинки от дъвки турбо и би-бип

[minastirit]

И ходенето по стрелбищата за снимки на Iron Maiden, Metallica, Accept и други екстри /примерно за героите от "Междузвездни войни"/ ... ех...

Аз лично много се радвах на идеята си да замерям с изгнили плодове и зеленчуци колите, които правеха нарушение в еднопосочната улица под нас - беше кеффффф И ритахме на една полянка до нас, кръстихме я стадион "Уембли" и всеки от нас играеше като различен футболист /поне това май не се е променило много, много/ ...

[Анубис]

Лелеее а водните бомби от хартия бря ? Знаете ли като живеех на 7-я етаж, а на приземния имаше "Плод и Зеленчук" колко баби съм измил ? хъхъхъ

[Elitsa]

Баничка от 18, боза от 6, плодови млека в найлонова опаковка, нахвърляни в едни мръсни щайги ги караха, течен шоколад в тубички като от паста за зъби и едни страхотни зелени бонбони като "детска радост" ама с какаов пълнеж... Ех...

Малко идеализирате обстановката ми се струва. Беше пълно с простаци, които слушаха сръбска музика на касетофон Хитачи, закупен от Кореком. А върховното им щастие бяха парени дънки, закупени пак от там. Нищо не се е променило кой знае колко, освен че сега имат по-голям простор да разгърнат възможностите си.