subs.sab.bz - Информация

[vanval]

El sol del membrillo
Слънцето на дюлята



Жанр: Документален Драма
Година: 1992
Режисьор: Виктор Ерисе
Актьори: Антонио Лопес Гарсия, Марина Морено, Енрике Гран, Мария Лопес, Кармен Лопес и др.
Държава: Испания
Времетраене: 133 мин
Резюме:
Художникът Антонио Лопес се опитва на нарисува дюлевото дръвче, което е посадил преди време в градината си. През целия си живот той е работил по същата тема много пъти, сякаш това е било едва ли не физическа необходимост. Всяка година с идването на есента, тази необходимост се появява отново. Работата на художника никога не е успяла да изобрази слънчевите лъчи през листата на дървото и, като се има предвид типичния за него реалистичен стил, той се опитва да постигне точно това. Но започва по същия начин, без да търси преднамерено завършване на картината – просто иска да бъде близо до нежното дръвче за няколко седмици.
Л. Х. Вон

Износвайки дълго в съзнанието си своите проекти за филми, Ерисе някак естествено стига до темата за взаимодействието между художника (Антонио Лопес) и обекта на неговото творчество в "Мечта за светлина" ("Слънцето през дюлевото дърво") - 1992 г., награден от международното жури и от ФИПРЕССИ и номиниран за "Златна палма" в Кан същата година. Не бих могла да посоча друг режисьор от световното кино, който в такава степен да внушава изключителността на търпението на твореца и любовта му към изследвания от него обект. Основната тема тук привидно е лабораторията на творчеството. Всъщност интересът на художника интензивно е насочен към светлината, прозираща през дървото, към нейното детайлно, почти научно наблюдение; към бързите, незабележими на пръв поглед промени във външния вид на нещата с течение на времето; към съперничеството между творец и природа. Удивително е старанието на твореца да задържи природата в определено състояние, а това е несъстоятелно. Но пък си струва усилието да нарисуваш жив натюрморт и то е възнаградено. За пръв път в живота си виждам на екрана такъв артистичен усет за светлина. По отношение на формата си филмът съдържа някои от най-бавните, отпуснати, точещи се наблюдения в историята на киното. В това отношение той е близък до творчеството на иранеца Абас Киаростами, където измислени елементи и тяхната фрагментарност се съвместяват с поредица от епизоди, реализирани в документален стил, подчертаващи материалността на всекидневието, на реалния живот и на човешките характери, които го обитават.
Олга Маркова


Награди и номинации:
1992, МФФ в Кан, Франция: Номинация за „Златна палма”, Награда на журито, Награда на ФИПРЕССИ
1993, Награди Сант Жорди, Барселона, Испания: Специална награда

Издание:ДВД рип при пиратите
СУБТИТРИ

Този коментар е бил редактиран от yvetted на Feb 14 2012, 06:15 PM

Причина за редакцията: Премахнат линк.