subs.sab.bz - Информация

[Soler]

Щракнете върху изображението
за пълен размер

Прибирам се от бачкане и какво намирам на вратата на блока.

Много ме изкефи рекламата и я снимах с телефона.

[MichaelZ]

Soler, рекламният мат'рял кърти

[kalooo]

Ние проблем с летящите чинии нямаме!

[burndead]

Сравнително лесно за манипулация без намесата на допълнителни ефекти към записа.

Този коментар е бил редактиран от burndead на Jan 31 2010, 02:51 PM

[WhiteTiger]

Щракнете върху изображението
за пълен размер

[Iorty]

WhiteTiger,

[burndead]

WhiteTiger,

[WhiteTiger]

:inlove:

[qsatis]

Срещат са през 80-те години на българското черноморие руснак и западногерманец.
Руснака с Москвич, а немеца с Мерцедес. Гледа руснака москвича, гледа мерцедеса,
гледа па москвича, гледа мерцедеса и си вика: "Ба****, кой я спечели тая война"?


Една монахиня ходила до града нещо по работа, обаче изтървала последния рейс
и как да се прибере - на стоп... вдига ръката, първата кола дето минала спряла веднага,
някакъв уникален мерцедес, сваля се джама - вътре некво младичко момиченце се усмихва
и вика давай, аз ще те закарам. Монахинята се качва и почва да се оглежда -
вътре е страхотно, кожени седалки, дърво навсякъде, музика, климатици, чудеса.

Престрашила се да попита, абе, сестро, моля ти се, кажи ми какво работиш,
че можа да си позволиш такава кола? Ами вика момичето срам не срам, **** се за пари и така...
Ама верно ли? Еми верно... Монахинята си замълчала.. стигнали, слязла тя и се прибрала
в манастира в килията си. По едно време на вратата тихичко се чука...

Кой е?
- Аз съм, отец Иван...

Абе я се махай от тука ти с тия вафли бе!!!

[yonkaval]

Как биха разказали приказката за Червената шапчица

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора , над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови , в мистичен ужас живееше Червената шапчица.

Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - вълкът...
- Да - каза Червената шапчица.
Mайката гледаше как дъщеря й , която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза. И гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората, и освен това тя помисли, че вълкът бе започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срешна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш вижда, как тя се разсъблича, как фустите и една по една падат, и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

O'Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....

Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Ярослав Хашек

- Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...

Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през седемнадесетото столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше и придал класическата четвъртита форма и я беше окачил на железни панти, които на времето си може да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви гравюри, шарки и орнаменти, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селостен дьо Шаварж, фаворит на Мария-Антоанерта и братовчед по майчина линия на детето на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по подробно на нея.

Mаксим Горки

Бабата се изправи силна, смела и неустрашима и го погледна право в очите с изпепеляващ взор. Зърнал този остър поглед звярът с ужас помисли, че тази баба е така смела, защото е човек.
- Какво искаш, Сиви, вълко? - попита бабата и думите и прозвучаха гордо.

Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Вълчо.
- Иди си. Всички спят у нас.
- Не всички - каза Вълчо.
- Не зная как си се решил!
- Реших се - каза Вълчо.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Вълчо.
- Веднаж да минеш моя праг...
- Да мина - каза Вълчо.
- Утре ти ще дойдеш пак!
- Ще дойда - каза Вълчо.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума - каза Вълчо.

Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но...
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. С какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли .... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: ( от коpема на вълка ) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица не знаеше, какво я очаква. Горкото дете. С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с ношната шапчица на бабата, очакваше поредната си жертва.

Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен! - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, уиски, калвадос, сливова, джин, водка и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка и т.н.... В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът, ромът, джинът и т.н. беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Жак Превер

Вълкът в зори
ловци ще спрат,
а в нощната тъма
Камилен, смърт
не знаен мрак, звезди,
безброй съдби...
защо ридаем
аз и ти.

Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурелски и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина " Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: " Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница ". Да рече тъй и да си иде.

Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.

( двоуми се )

- Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по- добре - да вляза аз и вълка да убия или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата на гладния стомах, тогава би могъл...... Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата сковава мойте сетива...... Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец и бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда единственият цвят на смелостта. Е, хайде спри. Тез мисли прогони. Офелия, ти моя вярна кучка, ела и с мен за всеки случай ти бъди.

Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха вълка и извадиха от корема му бабичката и Червената шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи не трябваше да се случва, а щом не трябваше да се случва, то нямаше да се случи, и то разбра, че това, което вършеше, мислеше и говореше, не бе това, което трябваше да върши, мисли и говори, и то реши, че от сега нататък ще върши, mисли и говори само това, което трябваше да върши, мисли и говори.

Съвременна журналистика

Майката на Червената шапчица беше голямя майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи убити през втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то....
Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попадне сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея.
Але-хоп.
Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то...
Але хоп.
Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него.
Всъшност така се стигна до световния глад.До световния глад се стигна чрез голямото преяждане,но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените ( американските цени) нарастнаха.
Але хоп.
Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица.Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най- добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н.
Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите и. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то....
В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета.Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то....
Але хоп.
Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, И тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.

[qsatis]

Ааааа, разкошноооо!

[AGOR]

Обява:

Отказвам от цигари, алкохол, наркотици и WoW. Гледам на боб, леща, Фармвил, кафе и всякакъв зарзават. Чистя аквариуми, убивам лами, трепя якузи и скрапвам. Лея куршум, бронежилетка, плейт мейл и различни профили против страх. Правя и развалям бяла, черна, розова, лилава и зелена магия, каствам бъфове и хийл. Раздавам амулети против уруки и фейсбук, за и против късмет и успех в живота. Гъна арматура, поправям компютри с чук, длето и дъвка, продавам лилави предмети и хакове за гарена. Броя и сортирам мухи по цвят на очите, форма на крилата и цвят на тялото. Размножавам микроорганизми по щам на клиента и материал от махалата. Отказвам некадърни косплеяри и зарибявам нови аниме фенове. Стари аниме фенове зарибявам по манга. Правя от момчета мъже и от момичета - жени, индивидуален подход - гарантиран резултат. Нося шкафове, колби, на бой, ядене и пиене.
Всички изброени действия са само срещу заплащане в петрол или натура (марули).

[Soler]

[danissimo]

Facebook FTW!

And God bless America!

[sty]

Назаем от форума на "Сега"Отвори!

Който пък го е взел назаем от руски форум:

mehudi
малко е дълго и е на руски, но не ми се превежда, надявам се значителна част от четящите още не са забравили великий и могучий.

Я Вам сейчас очень просто объясню, почему дома подорожали к зарплате -
бензин тут ни при чем. Допустим, мы - я, Вы и Хроноскопист летели на
самолете через Тихий океан. В пути мы втроем накушались абсента,
надебоширили, отломали дверь от туалета, и нас за это выкинули в море
через аварийный выход. По счастью, рядом с местом нашего падения
обнаружился маленький безымянный полинезийский остров. Выбравшись на
берег, мы посовещались, и решили считать его новым государством под
названием Соединенные Штаты Абсента (США).
Когда нас выкидывали из самолета, то багажа нам, естественно, не выдали.
Поэтому, всех материальных и нематериальных активов у нас - только
туалетная дверь, которую Вы таки прихватили с собой. И вообще, несмотря
на абсент, Вы у нас оказались самым запасливым - в бумажнике у Вас,
совершенно случайно, обнаружилась банкнота в $100. Таким образом, в
наших США имеются нефинансовые активы - дверь, и финансовые активы, они
же денежная масса - $100. Это все наши сбережения. Поскольку у нас
больше вообще ничего нет, то можно сказать и так - у нас есть один
материальный актив - дверь, обеспеченный денежной массой в $100. Т. е.
наша дверь стоит $100.
Немного протрезвев, мы решаем, что надо как-то обустраиваться. Самый
быстрый из нас оказался Хроноскопист. Он тут же объявил, что создает
банк и готов взять в рост имеющиеся у населения денежные сбережения под
3% годовых - ну не сидится человеку без дела. Вы отдаете ему $100, и он
их записывает в блокнот в статью "Пассивы -> Дипазиты". Но я тоже не
лаптем щи хлебал - зря я что ли столько времени занимаюсь расследованием
экономического мухлежа - я знаю как изъять у Вас и дверь и $100. Я
предлагаю Вам взять Ваши $100 в рост под 5% годовых. Вырываю листик из
своего блокнота и пишу на нем - "Аблегиция на $100 под 5% годовых". Вы
чувствуете, что Вам поперло. Забираете деньги у расстроенного
Хроноскописта с дипазита и отдаете их мне в обмен на мою аблегацию.
Я беру Ваши $100 и кладу их на дипозит в банк обратно обрадованного
Хроноскописта.
По хорошему, на этом можно было бы и успокоиться и пойти всем заняться
делом - пальму потрясти или за моллюсками понырять, снискать себе хлеб
насущный, так сказать. Но Вы ж знаете - я неуемный финансовый гений,
такие пустяки как кокосы и устрицы меня не интересуют. Помыкавшись по
нашему острову - 50 шагов от южного побережья до северного, и 30 с
запада на восток, я придумываю гениальную комбинацию. Я подхожу к Вам и
предлагаю на пустом месте заработать еще 1% годовых. Взять в банке
Хроноскописта кредит под 4%, и купить у меня еще одну аблигацию под 5%.
Вторую аблегацию на $100 я тут же выписываю на блокнотном листике, и
машу ею у Вас перед носом. Недолго думая, Вы бежите в банк и берете
кредит $100 под залог моей первой аблегации на $100. Они там есть - я их
туда положил на дипазит. Вы отдаете мне заемные $100 и прячете вторую
аблегацию к себе в бумажник - теперь у Вас есть моих аблегаций на $200.
А $100 я кладу в банк - теперь у меня там $200 на дипазите. Хроноскопист
аж подпрыгивает от радости - кредитный бизнес попер.
Думаете я на этом остановлюсь? Ага, сейчас - я уже выписал Вам третью
аблегацию. Бегом в банк за кредитом под залог второй аблегации. Ближе к
вечеру, набегавшись по острову с этой сотней баксов и изодрав все
листочки из блокнота на аблегации, мы имеем следующую картину. У Вас на
$5000 моих аблегаций, а у меня на $5000 дипазитов в банке. Теперь, я
чувствую, что пришло время прибрать Вашу дверь к рукам. Я предлагаю
купить ее у Вас за $100. Но Вы вредничаете - дверь-то всего одна, и
заламываете цену в $1000. Ну, $1000 так $1000 - в конце концов у меня на
депозите лежит целых $5000. Я на последнем блокнотном листочке направляю
платежное поручение Хроноскописту, перевести $1000 с моего дипазита на
Ваш, и забираю Вашу дверь.
Если нашу бухгалтерию отдать американскому экономисту с гарвардским
дипломом, он сообщит нам, что наши США располагают $1000 материальных
активов в виде двери, и $10000 финансовых активов в виде аблегаций и
дипазитов. Т. е. что стоимость нашего совокупного имущества увеличилась
за день в 110 раз.
Менее тонкий и образованный человек сказал бы, что мы - три дебила, у
нас как была одна дверь и $100, так и осталось, и что только конченные
дебилы могли целый день рвать листочки из блокнота, вместо того, чтобы
нарвать кокосов. Кто из них прав - решайте сами. Но механизм
относительного роста цен на дома именно такой, что в США, что в Японии,
что в России.
Рассказал(а): Друг Плюшкина
Обсуждение: http://gb.anekdot.ru/gb/373261.html
Оценки: всего голосов 513, сумма 551, средний 1.07
Выпуск: http://www.anekdot.ru/an/an0812/j081209; 10.html

Този коментар е бил редактиран от sty на Feb 8 2010, 09:57 AM