subs.sab.bz - Информация

[mitrium]

Не съм го измъдрил аз, прочетох го и ми хареса. Замислих се. Припомних си детските години! А вие помните ли ги?

Децата на 60-те, 70-те и 80-те години
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

[Tzanko Stefanov]

Попринцип с много неща от тези съм съгласен.
Аз също съм се катерил по дървета (и съм падал много). Също съм ритал топка до нощите пред блока на полянката, също съм падал от т.н. катерушки, целил съм с фунийки (даже още си пазя едната тръбичка, извадена от антена на село), също чета книги. Против музиката нямам нищо против - аз лично слушам всякаква музика - нямам никакви такива предпочитания, според модата, според това дали дадено момиче ще ме хареса или не. Виждаме всички гореспоменатите от kalbi фешъни, чалга модата, момчетата, които гащите им висят до земята, защото примерно 50 cent или някой друг негро ходил така. Няма лошо в това - представете си, че животът беше продължил както едно време - няма интернет, тв, двд, дискотеки, никакво развитие - пълна скука за вас, защото ние тепърва ще разучаваме този начин на живот. Така че нямам нищо против това "разнообразяване" на живота. Още нещо да добавя - нямам нищо против и навлизането на чуждици в българския език - било то руски, френски, английски, немски, ако ще и китайски мислете (въпреки че е малко странно последното ). По този начин се обогатява езикът. Кога преди е имало думата "софтуер" (чуждица взета от английския)? Наскоро по предаванията по националните тв-и чух едно "биохард диск". Кой би го разбрал преди няколко десетки години? Аз лично смятам, че това навлизане на все нови и по-нови думи в езика ни, го обогатява, друг е въпросът, че 40-50% от моите връстници пишат супер неграмотно. Чак се дразня като чета нещо такова - но това май от части е проблем и на учителите им по български език и литература. Аз съм доволен от своя учител по литература и български, както и на няколко човека още, защото когато влезнах в гимназията в 8ми клас, бях абсолютен гьон в писането.