<center><embed width="320" height="260" src="http://ziza.ru/video/012007/22/womancargateflip.wmv"></embed></center>
Това определено ми скри шапката...

Това и да искам не мога да го направя...

Брей тия коли как лесно са обръщат...

Когато жена е зад волана.

Я пак?

Когато жена е зад волана.

Е може и да има добри шофьорки,ам са малко...жена щофьор...пф

П.П Мен ей т'ва яко ме кефи незнам за вас... цвък

Тук май става интересно.

Аз съм приятно разсеян и силно зает и нищо не видях.

Хм, ще се науча аз да Щофирам и ще ви се види рошаво небето, ама-ха!

Като стана дума за нежната половина

Аз мога! Сигурна съм!
А как паркирам само...

Нали знаете жените що не могат да паркират?
Защото цял живот са им обяснявяли, че ей толкова са 20 сантиметра!

Като сме започнали да ги храниме...пф от тез хора шофьори не става...ония ден се возих в 1 кола оправлявана от жена и ви казвам...пф не повече никога! Че се мъчат и да ме згазят (съкси съм Не си е работа,сега ще потърся в ротъна 1 снимки на жена как минава през 1 локва ^^

Един ден в райската градина Ева се провиква към Господ:
„Господи, имам проблем!”
„Какъв ти е проблемът, Ева?” пита Господ.
„Господи, знам, че съм създадена от теб, както и тази Райска градина и прекрасните животни и тази смешна забавна змия, но просто не съм щастлива..”
„И защо така, Ева?” пита Господ.
„Господи, самотна съм и вече ми втръсна от тия ябълки.”
„В такъв случай, Ева, имам решение. Ще създам същество, наречено „мъж”, специално за теб, но само при едно условие. Този мъж ще е едно пълно с недостатъци същество с множество лоши навици. Той ще лъже, мами, ще има огромно его и, изобщо, ще ти създава доста проблеми. Но от друга страна ще е по-едър и по-бърз от теб и ще може да ловува и убива разни неща за храна. Понеже се оплакваш, ще го създам по такъв начин, че да задоволява всичките ти физически нужди, макар че ще изглежда твърде нелепо, когато се възбуди. Той ще е доста глуповат и ще се наслаждава на детинщини като побоища и ритане на топка насам-натам. Няма да е особено умен, затова ще трябва ти да го напътстваш.”
„Звучи страхотно!” отвръща Ева, „Но ти каза „само при едно условие” Какво е условието ти, Господи?”
„Ами... можеш да го имаш при едно условие...”
„Какво е то, Господи?”
„Както казах, той ще е горделив, арогантен и самовлюбен. Затова ще трябва да го накараш да вярва, че е създаден пръв. Но помни, това е малката ни тайна. Нали разбираш, като между жени ”

Е, сега си обясних защо е толкоз скапан тоя свят...

Сладка интерпретация на историческите факти.
Но едно е ясно - Нито да живееш с тях, нито да ги убиеш.

Много подходяща емотиконка за случая. Ха-ха-ха...

http://www.youtube.com/watch?v=Z4Y4keqTV6w&eurl

Ние се мъчим да докажем,че са по-зле от нас,ти ни разби опитите,сега трябва да догонваме

Мъжете за нищо не ставате и сте виновни за всичко!

5 мнения, за да ви чета умностите в чата

Да знаех, че съм виновен за всичко, па било то дори и частично, още ся бих се проснал да мра с доволна усмивка на уста...

Недей да мреш преди да довършиш субтитрите на Призъна, ако обичаш!

Ще обмисля предложението.

Помисли внимателно щото иначе ще мрем масово... а сам няма да си ида, ще те повлека и тебе

Ама пък не деъ бърза с отговора,е го е се задава още един сезон,пък после...прав ти път Хихихи жените почнаха да ни контролират...

Сега ли го осъзна ?

[attachment=325:untitled1.JPG]


--------------------





Както обича да казва половинката : "Като съм права - съм права, особенно като съм права"

Някой запознат с творчеството на Pink Floyd би ли ме светнал за тяхна песен The Cave или нещо си Cave...
В смисъл - как е точното име на песента. Ако има линк, няма да се обидя, но предполагам, че ако знам точното име, ще си я намеря лесно и сам.

http://pinkfloydhyperbase.dk/unreleased/in...#FINGALS%20CAVE

Старо е, ама не можах да се сдържа да не го пльосна и тук.

Ако програмистите строяха къщи


1.03.
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

2.03.
На възложителя не му се харесва израза, "когато стане, тогава". Иска да кажем, конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихаме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03.
Петров отиде да върне бутилките.

8.03.
Празнуваме 8 март. В фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати "Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg)". С чувство на изпълнен дълг играем "Quake".

20.04.
Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса, чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки, бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.

30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува, защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по лошо: Забравили сме за основите. В проекта са описани, документацията я четат само идиоти.

11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.

11.07.
Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засегс сме я подпрели с дървено скеле.

17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза,че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.

14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.

17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, е ще работи стига да не вали дъжд.

1.09.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?

16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.

2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание,че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика , каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.

3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за Кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естесвено я хареса. Мамка му.

4.10.
Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни , че няма нужда - в стандартните панели има недокументирана функция.

5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва че неправилно сложил, някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По лесно е да направи всичко наново.

6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза калкулатора са го измислили идиоти.
После се съгласи, да правим всичко от панели и с мъка отиде да се напие.

8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.

17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.

7.11.
Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескалатор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а на долу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността..

25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.

25.12.
Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

14.01.
Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

2.02.
Най после сме готови със 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим, какво да правим по нататък.

4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.

5.02.
Лепихме закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.

7.02.
Заваля сняг...

Еddie, ако изкопаш и линк към преведените "Лабораторни хроники", цена няма да имаш.



Zaza14, точно!!!
Навремето като ги прочетох за пръв път, три дни боледувах от хилеж! Струват си отделеното време за прочитане.
Благодаря ти!

Лабораторни хроники

Това не знам колко пъти съм го чел вече,но всеки път си умирам от смях. Само нещо не ми хареса сайта в който беше сложе н

Зачетох ги, но ако ги изчета до край и аз ще свърша толкова работа...

Дневникът на админ-а

Понеделник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.

Вторник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.
Чукане на вратата.
Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).
- Макси, а оптична мишка имаш ли ?
- А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?
- Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.
Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.
Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.
-А на теб какво ти се падна ?
Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.
- Ми единия с вафла, другия с лешник
- Заповядай, вземи си още !
- А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института.
При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:

- Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?
- Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.
- Млади човече, а как ви е името ?
- Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )
- Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.
Дядо, не на мене тия.
- Те не се инвентаризират, това са консумативи.
- А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?
- Може разбира се !
Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.
Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.
- Вземете си бонбони.
- А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли?
Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.

Сряда:

До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.
Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно.
- А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?
- Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )
За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.
До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.
Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.
- Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра...
- И ?
- Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?
( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )
- Я донесете компютъра тук, ще го погледна.
Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:
- А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?
- Вземай, само после го върни
При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.
Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:
- Не ми се отваря ЦеДе-то...
- А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )
- Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то...
- Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )
Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.

Четвъртък:

Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.
Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )

- Ъъъъ... Максим ?
- Да ?
- Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи.
- Сега идвам.
От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение.
- Мда... и на кой не му работи пощата ?
Пауза. Тих глас:
- На мен
- Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?
Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.
Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:
- Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!
- Ама той тежи...
- А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?
Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:
- А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !

Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:
- ААААА !! Не ! Стой !
Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.
Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:
- Чиф го дървите, тука а ?
- А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?
- Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето.
След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !
- Слънчице, харесва ли ти програмката ?
- Мъррр...
По нататък не ви засяга...

Петък
Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.
- Здрасти, влизай ! Как се казваш ?
- Васил.. Тоест Васко
- Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.
Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда.
- И ти на кво програмираш ?
- Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java
- Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !
Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.
- Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !
- Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?
- ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !
- А вие сега принтер ще ни сложите ли ?
- Според вас защо сме дошли ?
- А той хубав ли е ? Принтера де ?
- Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )
Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.

- Какво ми е на компютъра ?
- Счупил се е
- И какво да правя ?
- Ми оставете ме да го оправя
Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !
Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.
Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.


Трудно е да си админ

Един италианец се разхождал по брега в дълбока молитва. Внезапно казал на глас: "Господи, сбъдни едно мое желание!"

В този миг небето се покрило с облаци и отгоре прогърмял гласът на Господ: "Понеже имаш вяра да поискаш, ще сбъдна едно твое желание."

Човекът казал: "Искам да построиш мост до Хаваите, за да мога да пътувам дотам, когато си поискам."

Господ отвърнал: "Желанието ти е прекалено материално. Помисли какво нещо е нужно, за да се осъществи - какви подпори трябват до дъното на океана, колко бетон и стомана ще отидат! Мога да го направя, но не мога да оправдая такова светско желание. Намисли си друго желание, с което да ме почетеш и възвеличиш!"

Италианецът се замислил дълбоко и накрая казал: "Господи, женил съм се и съм се развеждал четири пъти. Всичките ми съпруги казваха, че съм безчувствен егоист. Искам да разбера жените. Искам да разбера как се чувстват, какво си мислят, защо плачат, какво искат да кажат с това "нищо" и как да направя една жена истински щастлива."

След дълго мълчание Господ казал: "С колко платна го искаш моста - две или четири?"

Хареса ми.

Аниматор vs Анимация

Една жена разговаряла с мъжа си за своя подарък, казала му че иска за рожденния си ден да получи подарък, който да вдига от 0 до 100 за 4 сек. Мислела си за нещо такова


Но мъжът и подарил нещо друго (клик на снимката)......... Погребението беше в сряда.

Мъже, внимавайте :!:

Хихихииии ) И също така - жени, внимавайте какво си пожелавате ))

Много хитро.

BestRipper -> http://subs.sab.bz/forum/index.php?showtopic=34&st=40#

Ако викаш в продължение на 8 години, 7 месеца и 6 дни ще произведеш
достатъчно звукова енергия за да се загрее чаша кафе. (Като че ли не си
струва.)

Ако пърдиш в продължение на 6 години и 9 месеца, е достатъчно за да се
получи енергията на атомна бомба. (Е това сега е по-добре!)

Човешкото сърце дава достатъчно налягане, когато изпомпва за да качи
кръвта на 30 фута. (О, Боже!!!)

Оргазмът при прасетата трае 30 минути. (В следващия си живот искам да
съм прасе.)

Хлебарка може да живее 9 дни без глава преди да умре от глад.
(Зловещо)(Все още не съм се отказал от прасето).

Блъскането на главата в стената изгаря по 150 калории на час. (Не
правете това у вас ..... но може би на работа... )

Мъжката богомолка не може да се съвкуплява докато главата и е на тялото.
Женската започва секс като изтръгва главата на мъжката. ("Скъпа, прибрах
се. Какво по....?!")

Бълхата може да скочи 350 пъти от дължината на тялото си. Това е като
човек да прескочи футболно игрище. (30 минути ... прасе късметлия ...
можете ли да си представите???)

Морската котка има повече от 27 000 вкусови рецептора. (Какво ли има
толкова вкусно на дъното на океана??)

Някои лъвове го правят повече от 50 пъти дневно. (Все още предпочитам
прасето за следващия си живот ... качеството пред количеството!)

Пеперудите вкусват с краката си. (Нещо, което винаги съм искал да знам.)
Най-силният мускул в тялото е езикът. (Хмммммммм........)

Десняците живеят, средно, девет години повече от левичарите. (Ако си
еднакво добър и с двете, трябва ли да разполовиш разликата?)

Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат. (ОК, така, че би било добре...)

Урината на котката свети при черна светлина. (Чудя се кой е платил за да
установи това?)

Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му. (Познавам такива хора.)

Морските звезди нямат мозък. (И такива хора познавам.)

Полярните мечки са левичари. (Ако се сменят, ще живеят много повече.)

Хората и делфините са единствените видове, които правят секс за
удоволствие. (А с прасето какво става???)

Някои са доста неверни обаче.

Възможно е...

Да, ама са смешни въпреки това :happy0194: особено коментарите към тях

ЛАЙНО И ПОЕТ
Басня

Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих
но ето,че в лайно проклето
Се спънах и се строполих

Във упор гледаме се двама
Във упор с ледена омраза
И както в стара,гръцка драма
Лайното патетично казва:

"Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!"

"Лайно!-отвърнах му веднага
Клозет търси не дума блага!

ИЗВОД:
Съдбата на лайната днес е тежка!
И ти ли мислиш,че е наша грешка?

ИЗ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ ПРОТОКОЛИ


“Вчера две неизвестни лица нахлули в дома на семейство Иванови. След като заключили гражданката Иванова в банята, те принудили гражданина Иванов да изпие с тях две бутилки водка.”

“Труп с приятно зелен цвят седи в непринудена поза върху тоалетната чиния в кенефа по местожителство.”

“Гражданката Стоименова буйстваше, крещеше и - като вдигаше толкова шум – пречеше на гражданите в Изтрезвителното да почиват спокойно.”

“На местопрестъплението не беше открито оръжието, с което е извършено престъплението.” - из протокол по дело за изнасилване.

“В канавката лежаха останки на мъж - вероятно мъртъв.”

“По тялото са открити входни рани с размер на монети от 10 и 20-стотинки. Раните са на обща площ от 3 лева и 20 стотинки.”

“Преследвайки престъпника, старшина Иванов стрелял във въздуха. Но за съжаление - не уцелил.”

“Загубеното на 15 март огнестрелно оръжие марка ТТ номер 12345 да се счита за недействително.”

“Като се възползва от моята неопитност, той ме облада, без дори да си плати.”

“... очи красиви, умни, замислени...и едното липсва...”

“Върху потърпевшия са открити4 рани. Две - смъртоносни, а други две, за щастие – не.”

“Когато открихме и главата му, задържаният вече беше издъхнал.”

“При огледа на местопроизшествието бяха открити:
ръка - 1 брой;
крака - 2 броя;
мъжки полов член - 1 член;
труп без всичко гореизброено - 1 брой.”

“Заподозреният се качи в асансьора и отпраши в неизвестна посока.”

“...при преследването на гражданина Павлов аз произведох 8 предупредителни изстрела в главата и в останалите меки части на тялото.”

“Вчера в храстите на Борисовата градина беше открит скелета на майстор на спорта по криеница.”

“...Следствието установи, че потърпевшата е бременна крава, собственост на гражданката Н., която била блъсната от движеща се с превишена скорост “Лада”, която се преобърнала и починала на място.”

“На леглото лежеше труп, в съседната стая в безсъзнание се намираше братът на трупа, а до него седеше труповата жена и горко плачеше...”

“Гражданинът Кирилов заплашвал гражданката Колева с природната си надареност, но след кратка схватка, се наложи да отнемаме природната му надареност от ръцете на гражданката Колева.”

“На спирката е намерен труп на неизвестен. Следи от насилие не са открити, с изключение на квитанция за платен ток, две книжки на “Кришна съзнание” и 30 билета от “Държавната лотария”.

“...В началото обвиняемият упорити мълчеше, а след това неочаквано започна да отрича всичките си показания...”

Патрулиращ полицай: “Съобщаваме за убийство на улица “Сан Стефано” №13. Пострадали няма.”

“...и накрая дълго блъскаше с глава по обувките на разпитващия го сержант...”

“...Задържаният беше ранен в дясното полугъзие...”

“Вчера беше иззето оръжието от незаконните бандитски групировки. То веднага беше предадено на законните бандитски групировки.”

Рапорт на редови КАТ-аджия до началника:
"Господин началник, във връзка с тежкото ми материално положение, моля да ми бъде зачислен радар за три дни!”

“Дори и вече в белезници, гражданинът Петров продължаваше с хулиганските си прояви. Той удари с крак капитан Ковашки в областта на половия орган, от което шапката на последния хвръкна...”

“У всеки човек, дори и у най-лошия, може да се открие нещо хубаво. Затова се налага той да бъде обискиран внимателно!” (из инструкция към дежурните полицаите от СДВР - София)

“Задържан е сержант Петров за опит за изнасилване на гражданката Аврамова. Задържана е гражданката Аврамова за отказ да сътрудничи на полицията.”

“...Задържаният търговец Иванов ударил пенсионерът Стоянов с парче месо през лицето, в резултат от което извадил от устата на пенсионера изкуствените му челюсти – впити до кокал в месото...”

“...Връщайки се от командировка, гражданинът Драганов открил съседа гол в банята си, след което се опитал да сложи край на живота му посредством фалшиво самоубийство...”

“...Задържаният Йорданов искал от продавачката водка и други сексуални удоволствия...”

“В следствие на няколко тежки удара под пояса потърпевшата е получила сътресение на таза...”

“...Под силното влияние на алкохола, гражданинът Стоянов взел тъща си за самият дявол, т.е. съвсем малко се е объркал...”.

“На еди-коя си дата, патрулирайки в участъка си, сержант Иванов забелязал в тълпата опасен престъпник-рецидивист. За да го задържи, на сержантът му се наложило да използва огнестрелното си оръжие. Въпреки това, в списъкът на убитите и ранените престъпникът не беше открит...”

“...По повод съдраните гащички на гражданката Петрова мога да съобщя следното: По време на обиска на Петрова, зъдържаната – в качеството си на проститутка – откъсна пагоните ми и ги напъха в гащичките си. Аз ги извадих оттам съвсем вежливо, без дори да се докосна до гащичките й.”

“...Докато обискирахме жилището му, гражданинът Х. излезе на балкона и шумно затвори вратата. На мен ми се стори, че се опитва да избяга и – без да губя време – скочих отгоре му да го задържа. А за това, че живее на шестия етаж – съвсем забравих...”

“... След обиска на спиртоварната на цар Киро аз и сержант Георгиев по никакъв начин не можехме да открием входната врата. Когато сержант Георгиев се измори и заспа в тоалетната, аз все пак открих вратата. Но виж - защо съм я донесъл в участъка – не помня...”

“Вчеpа от 12-ия етаж изхвърчал телевизоp "Sony", но не паднал на земята, а изчезнал някъде между 8-ия и 5-ия етаж.”

“”Вчера патрулиращ наряд в състав лейтенант Петров и сержант Иванов попаднали на банда престъпници. В последвалото преследване полицаите произвели по два предупредителни изстрела във въздуха, но престъпниците така и не се предавали. Тогава сержант Иванов проявил изключителна смелост и произвел предупредителен изстрел в..лейтенант Петров... Престъпниците предпочели да се предадат...
P.S. Лейтенант Петров е предложен за награда.”

“Днес в апартамент №12 на блок 265 нахлуха две неизвестни лица.Заплашвайки собствениците с предмет, много приличащ на пистолет, те изнесоха оттам предмет, много приличащ на телевизор...”

“По време на атаката на наркобароните беше зверски убит капитан Петров. След три дни състоянието на капитана се нормализира.”

“Лицето, ударило Иванов в лицето, беше разпознато по лицето в лицето на самия Иванов.”

“От показанията на свидетелите става ясно, че вашето куче марка “пудел” първо е захапало преминаващата свртална кучка.”

“МВР спешно разследва Октопода, опитал се да изнасили едновременно 9 жени, участващи в Световното първенство по плуване в открито море.”

“...трупът прелетя от едната стена до другата и бавно се спусна по нея...”

“Бяха арестувани 26 000 бутилки водка – нелегално производство...”

“...Тя беше изнасилена при самоотбрана...”

Свидетелски показания: “Тя беше в черна мини-мини пола, а лицето не успях да забележа...”

Из протокол на КАТ: “Пристигайки на мястото на ПТП установихме следното: при отварянето на вратата “Запорожец”-ът е одраскал “Мерцедесът”, спрял до него на кръстовището. Водачът на ЗАЗ-ът е починал от раните си...”

“Организатор на скандала е бил мъжът, а озвучаването е осигурила жена му.”

“... Убитият почина от кръвозагуба на пулса...”

Из обяснителна реч на бракоразводно дело:
“Напуснах я, защото ми омръзна да ходя с непрани ризи, мръсни слипове и незакърпени чорапи – да те е срам да се съблечеш пред другите жени!”

“... Ударът е нанесен с тежък тъп предмет, най-вероятно с джиесем марка “Ericsson”...”.

“Гражданинът Ангелов вкарал половия си член в гърлото на гражданката Стоянова, в резултат от което й причинил счупвания на 5-то, 7-мо и 9-то ребро отдясно, както и сътресение на мозъка...”

“Столична полиция задържа опасна група от зоофили. В акцията били използвани специално обучени кучета.”

“Вчеpа в pестоpант “Кошарите” се състояла престрелка между две престъпни групировки. Дежурните полицаи, намиращи се в близост до местопроизшествието, успели да избягат.”

“Група от 12 топ-полицаите задържаха известна проститутка. Възбудени са 12 полицейски дела...”

“В навечерието на Коледа гражданинът Борисов зверски убил две прасета като им прерязал гърлото по особено жесток начин...”.

“А.Б. и В.Г., и двете на 7 години, вчера следобед по измамлив начин завели 21-годишния Себайдин Х., срочнослужещ в Строителни войски, в района на строящата се сграда в квартал “Овча купел 2”. Там те многократно извършвали с него блудствени действия, след което го изнасилили така, че да забрави името на майка си. Пред дежурния следовател той разказал как децата му правили неща, за които досега не се е знаело, че са измислени. Войникът е настанен в болница с физиологични увреждания и психически отклонения. Следователят е подал рапорт за напускане.”