2011г.
Най - после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото - удар и т.н.
Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина - тунел няма да има.
Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона.
Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин - Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон.
„Гошо, разбра ли?” - пита възбудено министър- председателят - „Я зарязвай всичко и ела да се напием!”
Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така - до края?” Чул потвърдение, нарежда приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати - от розовите, които са най-скъпи.
Така де, толкова злато не се намира всеки ден.
Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.
Редица основни играчи в в родното публично пространство получават микроинфаркт - да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.
Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък - да направиш първата копка, така да се каже.
А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.
2012 г.
България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае - все пак, да ни висят на гърба толкова икономики.... Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им.
Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си.
Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни.
„Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.
2013г.
Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар.
България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което... Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това е не е проблем - нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”.
Сменен е и химна - сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее „на-на-на”.
Най-големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежа на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.
Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език.
2014 г.
Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” - Своге с Кристияно Роналдо.
Променена е изцяло учебната програма в средния курс - например, по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.
България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите да спира увеличаващите се вълни от имигранти.
Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди са съборени и построени отново.
Потомците на Балдуин Фландърски ( и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство..
2015 г.
Вестник „Капитал” купува "Файненшъл таймс", добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по - възрастното поколение - младите вече три години учат български като основен чужд език и общо-взето се оправят.
Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.
Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката на до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият ⌠Windows Bay Ganyo”„, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti┘”
В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене - по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.
2016 г.
„ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига - пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да преставя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет.
След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” - Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.
Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператори. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.
Започват снимките на „Батман -5” - „СуперЛюбо”.
На границата са заловени първите американски и японски емигранти.
2017 г.
Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже - нали помните - отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не...., ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова.
Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ , Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден Плевен, или само коренът му е български.
Водени от носталгията, известни наши финансисти - като Жоро Сороса например - си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.
България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антарктида да гледат мача „ЦСКА” - „Левски”.
11.09.2018 г.
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София....
А още не сме изхарчили и половината от златото.

Блъсната от кола.
16.10.2009

Нощта на 15-ти срещу 16-ти сънувах странен сън. Някой идваше да вземе три души. Учудена разбирам, че м/у тях съм и аз. Разкайвах се горещо и получих втори шанс. Отново съм в тялото си.
Тази дата е специална за мен. Не само защото съм родена на нея, не само, че племенникът ми навършва точно година и шест месеца... 16.10 някога беше специална дата но дори не се сетих за нея, когато настъпи...

16.10.09 беше гаден ден, предната вечер се скарахме със сестра ми. Поводът беше, поредното ми късно прибиране. Станах в петък недостатъчно рано. Отново щях да закъснея за лекции. Това не ми попречи да се гримирам и облека както винаги- кифлешката. Напъхах в чантата една тетрадка и романа "Скитница" от Стефани Мейър (толкова са скучни тези лекции). Обух готините ботуши на сестра ми и тръгнах към университета. Лекцията приключи. Моята група имахме два часа дупка. Очевидно трябваше да идем на кафе, но поради нечие нежелание, незнание или каквото и да е там не се събрахме веднага. Една от групичките в моята група тръгнаха на някъде, аз останах в главния коридор на университета сама. Въртях се... сякаш да видя нещо. Чаках Сашо. През това време, ме видя Ники, колега от другата група и ме покани да тръгна с тях. Все още се питам защо не тръгнах. В другата група са повечето ми приятели... Сашо дойде и тръгнахме навън. Той звъня на изнизалата се вече групичка. Беше странно, че те не можеха да обяснят къде са и след три минути казаха мястото където ще ходят на кафе. Вървяхме към "Миленката" и банкомата. Когато стигнахме, въпросният банкомат не работеше.
- Дани, иди при Симона за 10 мин. аз докато се върна в университета. Ще звънна да слезете и заедно да идем на кафе.
- ОК
Симона беше също от моята група. Общежитията ни са в един блок. Почуках, тя ми отвори и беше доста учудена да ме види. Заговори като стоеше на вратата.
- Дани какво стана?
- Ем, Сашо отиде до банкомата в унсс, каза да се кача при теб, след 10 мин. ще ходим на кафе... ти идваш, нали?
- Мииии... да ... ама айде слез, аз след малко идвам.
- Ок, ще сме в Миленката.
- Ох, не Миленката, там е ужас!
- Спейса? Кафето от другата страна на улицата?
- Мии... да, супер!
- Ок, ай... чао
Истината беше, че исках да се затворя някъде, и да си чета книгата. Миленката не ми се видя добър вариант. Наистина беше тъпкано. А и това мрачно, мокро време... Ще се кача в моята стая, докато всички се съберем. Сестра ми е на лекции, чух я сутринта как излезе преди мен. С мъка намерих ключовете, но когато ги пъхнах, не успях да отворя. Някой отвътре ми отвори. Директно влязох в банята. Чух сестра ми да приказва по телефона с майка. Обясняваше, че днес си тръгва и няма намерение да ме чака. Помотах се още малко, пуснах казанчето и директно излязох. Не успях да видя сестра си. Не ми се разговаряше с нея, а и не ми се искаше да ме вижда с ботушите. Вървях и си мислех за топлото кафе и приятната книга. Както винаги на улицата пред блока ми беше задръстено. От двете й страни имаше паркирани коли, а движението е в двете посоки. Застанах до една от паркираните коли. Погледнах наляво и нямаше нито една кола, погледнах надясно и изчаках да мине една. Исках по най-бързия начин да мина отсреща. Нещо не ми позволяваше да съм така спокойна, както обикновено. Продължавайки да гледам надясно направих крачка с десния ми крак да пресека улицата. В следващата стотна седях на земята. Разбрах, че ме е блъснала кола, още преди да я видя. Един от кошмарите ми се сбъдна. Колата беше зелена. Волво, може би. Краката ми бяха под колата по средата й. Едната гума мина през дясното ми ходило. Дръжката на чантата ми се закачи за страничното огледало. Това ме свлече на земята, но и ме задържа седнала. От колата излезе жена с ужасена физиономия. Аз усещах засилващата се болка. Сякаш два дни съм ходила на високите ми сандали в снега. Осъзнавах какво става и си гледах глезена. Не смеех да стана... и не можех. Чудех се дали има хвърчащи кости. Глезенът ми беше доста смачкан. Сравнението- палачинка подхождаше. В някаква паника почнах да повтарям "кракът ми, кракът ми". Събраха се доста хора около мен. Отвсякъде чувах "Спокойно! Нищо ти няма" Разпознах И.Тодоров, лектора ми по макро- микро- икономика. И той повтаряше същото. Качиха ме в колата на "нарушителя" и потеглихме към най-близката болница. Мишо беше на около 26. Беше по-шашнат и от мен. Отзад седяха жена му и 9 месечният му син. Питаха ме нещо, но аз не отговарях. Телефонът ми звънна. Беше Симона.
- Ей, къде си?
- По път за болницата, блъсна ме кола.
- Олее, Дани! Ама, как, кога?
- Като отивах към спейс.
- Ако мога нещо да направя, кажи ми?
- Няма нищо, ай ще затварям, чао.
- Чао
Закараха ме в Окръжна болница. Гадно място. Мишо остана доста време с мен. Поговорихме. Изненадах се, когато сам беше извикал КАТ... Не мислех да повдигам обвинение. Чувствах се виновна. Аз си бях разсеяна. Много пъти досега съм си чупила ръцете. Излизах от вкъщи, сбивах се с някого в училище, отивах в болница, гипсираха ме, и се прибирах със спуснат ръкав. По някое време майка ми възкликваше "Какво е това?", "миии, ударих един/паднах/...." След 2 седмици махах гипса и всичко беше наред. Мислех, че и сега ще е така. Караха ме насам-натам. Работата в болница е гадно нещо. Не знам, що за мазохисти избират този път?! И то в България?! Близо час отнеха всички процедури. Когато ми снимаха глезена имаше около 8 студента, вероятно от Медицинския. Някой им обясняваше какво ми правят. Чувствах се като опитно зайче. В главата си премислях какво ще правя с родителите си. Вечният ми проблем. Знаех, че те държат сестра ми отговорна за мен. Това не ми харесва. Не ми харесва контрола който искат да наложат. Знаех, че сестра ми може би днес ще си тръгне за Самоков. Може да кажа, че съм паднала от стълбите. Тази версия можеше да мине. Паднах, отидох в болница, гипсираха ме и се прибрах... Силно се надявах да е така. Звъннах на сестра ми докато ми правеха ... разглеждаха ми бъбреците, ползвайки уред намазан с някакъв гел....
- Ало, кво става?
- Нищо.
- Днес от колко ще си ходиш?
- Утре ще си ходя.
- Добре, имам нещо да ти казвам, аз ще се прибера към 16:30
- Ок
След малко телефонът отново звънеше, беше сестра ми.
- Какво става?
- Нищо не става, защо?
- Защо ти трепери гластъ?
- Нищо не ми трепери, след малко влизам в лекция, ще затварям до 16:30. Чао.
Затворих. В този момент нямаше на кого да искам да звънна. Може би и нямаше такъв, който да реагира по-различно от Симона. Не ме и интересуваше. Сега беше важно колко бързо ще изляза. Отново бях в спешното. Мишо държеше нещата ми и чакаше. Лекарят прегледа снимките,обясни какви са счупванията ми, че ще се сложат игли и че трябва да остана вечерта в болницата.
Ужас!
Сега трябваше да кажа всичко на сестра си. Тя щеше да се побърка от притеснение. Звъннах първо на гаджето й - Любомир. На него имах доверие като на баща, разбира се като изключим караниците, укоряването и наказанията.
- Ало, какво правиш, спиш ли?
- Не, тъкмо лягам да спя. Ти какво правиш?
- Аз сам в болница?
- Какво?! Защо?
- Блъсна ме кола.
- КАКВО?! КАК СИ?!
- Добре съм, само глезенът ми е счупен, ще се оправи, някакви игли ще му слагат, тая вечер трябва да остана тук...
- Сестра ти знае ли?
- Не, сега ще й кажа.
- Добре, сега се обличам, хващам такси, взимам я и идваме, не се бой!
- Добре, чао
- Чао
Реакцията на сестра ми беше по-буйна. Няколко пъти й казах, че Бубо е на път към нея, тя на няколко пъти повтаряше, "сега хващам такси и идвам" ...
Настаниха ме в 4-та стая на 4-ти етаж Източно крило. Съквартирантките бяха "мечта". Две пъшкащи бабички. Беше гледка която би ме накарала да ми призлее. Не се чувствах така, дори от самото начало. Болката и ясната представа, че не съм на свиждане ме направиха по-твърда. Сложих си пижамата, която ми дадоха, въпреки че настоях да остана с моите дрехи. Обясниха ми, че за операционната трябва така. Изтръпнах от тази думи?
- Ще ме оперират?!
- Да и то скоро, дай да направим проба за упойката.
Сега вече ми беше зле. Сестра ми пристигна след минути. Познах я по токчетата. Влезе с думите:
- Даниело, ма какво направи?!
Обясних й спокойно какво стана и какво следва. Опитвах се да се държа естествено. Често повтарях "като с ръцете". Попитах за Бубо... Не са го пуснали. Бях и забравила, колко болезнено е за него да влиза в болница. Връщаше го към мъката за баща му. Сестра ми и той отидоха на кафе, докато почне операцията.
Операционната беше студена. Толкова студена, а аз бях по една пижама. Лежах на масата и треперех. Вече не усещах крака си. Зъбите ми тракаха но не знаех дали е повече от студ или от страх. Дойде някакъв млад доктор с черна коса, не беше този който знаех, че ще ме оперира. Обясни ми какво ще правят, каква ще е упойката. Разтворих очи когато ми каза, че упойката ще я забият в гръбнака ми. Той ме увери, че не боли и излезе. След малко дойдоха няколко сестри. Едната по-възрастна, с интересна мека кожа и сини очи. Тя беше по-мила и внимателна. Очаквах упойката да боли колкото бъбречна криза но болката беше далеч по безболезнена. Първо, вкараха нещо като сонда в гръбнака ми. Сестрата със сините очи запъшка...Не съм я пускала някъде си, някаква си кухина. Усетих как нещото се забива по-надълбоко. Беше ми трудно да дишам, бях свита на кълбо. Усетих как нещо се разтича по гръбнака ми. Не болеше, но не беше приятно. Беше ме страх и най-лекото докосване или болка бяха в състояние да ме накарат да изохкам или извикам.
- Видях го как потече. Малко, но със сигурност.
- Добре, Дани сега не мърдай.
- Още малко...
- Готово
- Сега ще усетиш затопляне, после ще ти изтръпнат краката.
Упойката приключи. Беше вярно, затоплих се и след малко не чувствах нищо. Не можех да повдигна крака си, или да свия някой пръст. Беше трудно колкото да повдигна сграда. Треперех по-силно от всякога. Опитах се да дишам за да спра треперенето. По някое време докторът влезе и каза:
- Къде са клещите, трябва да отрежа пръстите.
Ококорих очи и запитах дали ще ми режат пръстите...
- Хахаха, не дете, за този в другата стая.
Отново зачаках. Сестрите влязоха и обсъждаха нещо.
- Такива не ги харесвам! Накичени като коледни елхички. Има по 7 пръстена на ръка, обеци на веждата, носа, устата.. Ужас!
- Сигурно има и на друго място...
- 100%
- Трябваше да го накараме да се съблече гол.
Чудех се какво им дреме за мъжа опериран в другата стая... След минути д-р Стоянов се зае с мен. Обърнах глава, не исках да виждам какво става. Заговорихме се с едната сестра за дъщеря й, която беше приета в УНСС направление "Обща икономика" но сега учи вСвищов ... (не запомних какво)
- По-добре така, отколкото да не знам за какво ще учи детето ми.
Дамм готиното е, че може да изкараш някоя готина специалност в тъп университет, и после магистратура същата специалност в готин университет. Учиш магистратура за по-евтино и по кратко време ... Няма значение... Операцията приключи. Отново бях в стаята си с двете бабички. Все още не чувствах нищо от кръста надолу. Притеснявах се да не би нещо, някой грешен нерв да е засегнат и завинаги да остана неподвижна.... Зачетох книгата. Не ме болеше. Звъннах на Бубо.
- Излязох.
- Хубаво, сега сестра ти идва.
- А ти?
- Не, аз съм си вкъщи.
- Е що?
- Защото вашите са там.
- Сестра ми им каза? Супер. Еми... добре, до утре значи.
- Да, до утре, чао, оправяй се.
- Чао
След минути сестра ми и майка ми влязоха в стаята. Майка ми почна да ме разпитва как е станало.
- Само проблеми създаваш.
- Е мамо, не съм искала.
- Знам. Защо не иде в Тукуда, тази болница е ужасна.
- Момчето караше към най-близката, а и аз не бях много в състояние за каквото и да е било.
- Добре, спокойно.
- Къде е баща ми?
- Отвън, ядосан е, не го пуснаха.
Бях облекчена. Не знаех защо баща ми е ядосан, дали заради мен или, че не го пуснаха... не ме и интересуваше. Нямах желание да го виждам. Не мразя баща си. Обичам го, но трудно общуваме, дори бих казала- болезнено. Почти винаги иска от мен да правя или да не правя нещо си.
Към полунощ вече усещах как упойката отминава. Зарадвах се но не за дълго. Докато бях в упойка си влачех и подпирах крака как ми дойде. Ходех до тоалетна подскачайки, опирайки се в оперирания си крак. Въпреки че са минусови температури, въпреки, че е болница... парно нямаше. След минути усетих болка. Усетих цялата кръв да се събира в крака ми и да пулсира. Почнах да стискам зъби. След час заплаках. Едната бабичка се събуди.
- Плачеш ли?
- Много ме боли!
- Извикай сестрата да ти бие болкоуспокояващо.
В 4-та стая нямаше осветление, освен малката лампа над моето легло. Звънецът не работеше, трябваше да крещим с надеждата някоя сестра да се отзове. Това често беше тежка задача. На следващия ден отново ме болеше. Тези болкоуспокояващи ме караха да спя. Сестра ми често идваше. През времето в което бях в болница, само две от колежките ми знаеха какво ми е. Симона, и Мони на която се бях обадила. Мони живее в 19-ти блок. Дълго време не можа да се овладее когато й казах. След няколко часа дойде на свиждане. Беше ужасена. Бях я предупредила да не ми носи нищо но когато ми се обади да каже, че ще идва отново ме попита.
- Дани, сигурна ли си, че не искаш нищо?
Тонът й беше почти умоляващ. Измислих нещо веднага. Тя щеше да се чувства по-добре ако ми донесе нещо.
- Солети, искам солети!
- Добре.
Ако знаех, че сестра ми ще ми вземе цигарите, щях да я помоля отново да си вземем кутия цигари на партия... По-късно доста мислих над това. Времето минаваше изненадващо бързо. Неделя сутринта се чувствах добре. Кракът не ме болеше. Можех да го държа надолу. Подскачах като зайче. Доста хора се обръщаха към мен със "зайче". В неделя сутринта трябваше да ида до банята. Предполагах, че и сега ще е благодарение на сестрите и количката. Но количка, нямаше. Тогава сестрата се върна с някакви патерици. Изглеждаха добре, сини на цвят. Бяха ми високи, но успях да се справя. Обясниха ми, че са на момчето в стаята до мен. Измих се, закусих и зачетох книгата. Четях я бавно, за да не се окажа без никакво занимание в болницата. След няколко време в стаята влезе някакво стройно, симпатично момче. Разпознах патериците. Усмихнахме се и двамата.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Аз съм ти съсед по стая, сутринта ти услужих с патериците.
- Да, досетих се.
Не си спомням кой какво каза, но знам, че ми се пушеше. Предложих да идем до машината за кафе. Трябваха ми някои неща, забелязаха сестрите.
- Ето ти патерици.
- Ето ти моя чехъл
- Ето там има ластици
Оправих се набързо. Цветелин беше пострадал доста. Имаше доста рани навсякъде. Разказа ми как се е смазал с мотора, също и за момчетата в неговата стая. Предложи да ме запознае с тях. До стаята се надбягвахме. Разбира се, той спечели. Момчетата имаха посетители. Върнах се към моя роман. По-късно реших да ида при съседите. Почуках и три гласа в един казаха "Да" Влязох с усмивка. Цветелин ме представи. Бързо се заговорихме с всички. Радо седеше зад мен, усмихнах се и разказах историята за обеците. Той беше същият мъж чиито пръсти щяха да режат. Не, не са били пръстите, а пръстените. Наистина имаше доста дрънкулки по този човек. Фен на метъла. Леглото на Асен беше под телевизора, той пострада докато играл мач. Ние с Цветелин бяхме на най-удобното място, срещу екрана. Често отивах в стаята си. Не исках бабичките да се мъчат да викат, като аз вече ходех и можех да им помагам. Върнах се при компанията. Приказвахме доста уживено. Всеки се шегуваше с нещо. Отвори се тема за татусите на Цветелин.
- Тази на врата ти, китайският йероглиф... и аз имам подобна, но много по малка...- усмихнах се и го загледах
- Къде - искаше да знае Асен
Цветелин вече се беше досетил и измънка "интимна". Аз потвърдих "нещо малко, скришно и мое си". Асен вече отгатваше местата... Исках темата да спре и на първото предположение кимнах "Там някъде!". Подхванахме други теми. Футболиста говореше по телефона с някого. След минута, говореше за мен.
- Е тука сме аз, другите две момчета и една девойка... Осиновихме си я... Абе беше в коридора и си я осиновихме... На говори с нея.
- Кой е тоя? -питах аз.
- Бе говори.
- Ало.
- Здрасти.
- Здрасти, кво става, кво ти се е случило?
Поговорихме със Светльо (май така се казваше). Преди години и той си бе счупил крака и бил точно в тази пета стая. Побързах да върна телефона.
- Хах, голям образ, бързо оздравяване, поздрави на сладураната.
- Хах, как пък разбра, че съм сладурана?
Цветелин отговори нещо на този ми въпрос но не чух какво. Дойде време за вечеря. Като жената в стаята, а и в най-добро здраве от всички, сервирах, след това от сервирах. Цветелин обяви, че ме взема за жена. Решихме, че кумове ще са Асен и Радо. Радо ще е жената, защото е с дълга коса и можем да го докараме до прическа. Беше смях. Постоянно се смеехме. Всички си разменихме телефоните. Разбрахме се след два месеца да се съберем на кръчма, да отпразнуваме оздравяването. Кракът ми наистина изтръпна. Облегнах се по-добре на леглото. Почвах да се унасям. Чувствах се добре. Момчето до мен, леко ме прегръщаше. Заспах. Събудих се към 03:30. Скочих, седнала на леглото. Беше спокойно, някой похъркваше.
Цветелин се разсъни.
- Малиии заспах!
- Да, спокойно, легни си.
- Не, не, връщам се при бабичките ми
- Оооо, няма да те пусна, оставаш тук...- и ме гушна още по-силно. Следва дълго бъбрене. Задавен смях и от време на време изчервявания. Отново заспахме.Събуди ме светлината от електрическата крушка и гласа на сестрата.
- Кой от къде е да си заминава.
Скочих и почнах да се оглеждам. Смотолевих нещо като "Малиии ТV до 3 през нощта и заспах". Сестрата отиде да събуди и останалите, през което време налагах хилещия се до мен.
- Ето видя ли, аз хубаво исках да си се прибера при бабките.
- Абе спокойно бе.
- Добре де, ти защо не се изниза към 04:30 ... - питаше Асен, все още не разбиращ защо толкова се притесних.
- Е ...
Прибрах се в стаята ми със завидно бързи подскоци. Събудих се, когато докторът влезе. Предната вечер доста обсъждахме кого ще изпишат и кога не.
- Как си?
- Добре. Вече не ме боли и подскачам като заек насам-натам.
- Хубаво... ми... значи те изписваме.
- Супер.
Звъннах на сестра ми да кажа новината, след това и на родителите ми. След минути писах смс на съседите.
"hi, v staqta li ste, mina li vizitaciqta, kakvo kaza doktora, kak ste, izpisaha li te? ". Отговор- "Tuk sme i men shte me izpisvat chakam da me vzemat". Измих се, налях си чаша портокалов сок, взех някакви сладки и заподскачах към съседите.
- Добро утро!
- Добро!
Всички се усмихваха. Седнах на мястото си до Цветелин. Той продължаваше да бъде мил както вчера. Стана ми странно. Питах на кого какво му е казал докторът. Радо го изписваха, момчето което ме галеше по гърба- също. Асен трябваше да почака още ден-два.
- Айде да пушим - предложих.
- Ок.
Отидохме на нашето място. До машината за кафе. Седнахме на кушетките пред кабинета. Сега се държахме по-мило отколкото в стаята. Цветелин отново ме зацелува. Не се дръпнах, но и не останах очарована. Продължаваше да ми бъде странно.
- Ей, мина 12, каляската пак е тиква... - не бях сигурна, че ме чу, още по-малко дали ме разбра.
От работата си като сервитьорка в нощни заведения бях свикнала вечерта да я прекарвам приятно. Не бяха редки случаите когато с някого ставахме по-близки. Но когато изгрее слънцето, аз се прибирах в нас и всичко беше спомен. Мисля, че и сега ще е така. Стана ни студено и отново се прибрахме в стаята. Асен се подхилкваше.
- Кво, ше я зимаш ли за жена?
- Окончателно. Вие ще сте кумове.
Сега мога да допълня, че бабичките от моята стая ще са шаферки.
Гледах през прозореца, докато Радо се облече. Приказвахме с Асен, колко наследство ще оставим в тази стая. Наистина доста храна, сладко и плодове. Цветелин говореше с момчето, което трябва да дойде след минути. Притеснявах се. Знаех, че сестра ми е на път, родителите ми също, а не си бях взела телефона. Не исках да излизам и после пак да се връщам, не исках и някой да ме заварва тук. Какво прави едно момиче в стаята на трима мъже, двама от които се преобличаха. Радо излезе да пуши. След минута и Асен го последва. Не знам дали знарочно ни оставиха сами. Цветелин изглеждаше много по-добре в чистите дрехи. Реши да зареже тези с които бе катастрофирал. Сестрата дойде да ми каже, че телефонът ми звъни. Застанах пред Цветелин да си вземем довиждане. Вкусът на целувките след като си се измил винаги са ми харесвали. Не погледнах Асен. Той предполагаше, че нещо става, но не беше сигурен, както беше сигурен, че това не ни е първата целувка. Обешахме си да си пишем и чуем.
Прибрах се. Веднага набрах сестра ми. Чух телефона й на няколко стъпки пред стаята ми. Отидохме на кушетките до машината. След минути Цветелин дойде. Влезе в кабинета да си вземе епикризата. Докато чакаше, само ме погледна леко и се усмихна. Искаше ми се да го задърпам.
- Цвет, за какво ти е тая епикриза?
- Нали ще водя дело.
Взе листовете и тръгна към изхода. Сестра ми ме изгледа и попита как точно е катастрофирал. Обясних, че е карал по главния път, и кола която не е спряла на знака стоп е излязла пред него. Забил се с мотора и изхвърчал. Сестра ми, винаги се е учудвала на моята общителност и на това колко бързо се запознавам с хората. След дълго чакане родителите ми пристигнаха. Изключих звука на телефона си. В присъствието на баща ми се държах така, защото изискванията му го изискваха. Заспах в колата. Пристигнахме в Самоков. Помогнаха ми да се кача в стаята ми. Видях, че имам пропусната обаждания в списъка беше и Цветелин. Зарадвах се. Бях се зарадвала и за моята приятелка- Магдалена. Когато бях сама в колата си поговорихме. И двете имахме за споделяне. Бившият й приятел, когото тя никога не е преставала да обича се обадил. Всичко почнала с смс-а му "za da te zabravq tragvam s koq da e". И двете бяхме радостни.
- В сряда ще се видим с Раду.
- Супер.
- Няма да си тук. Ако беше, щяхме да спретнем купон у нас.
- Нищо, като оздравея.
С Маги бяхме отскоро приятелки. Запознахме се в дискотеката. Тя седна на бара до мен и двамата приятели с които бях. Тя помоли един от кавалерите ми (точно този с когото личеше, че съм по-близка) да накара DJ-я да пусне песента на Галена- Нещастница. Заговорих се с нея и тя ми обясни, че на дансинга е бившият й с новата му. В този момент и аз изживявах почти същото. Тъй като това беше дискотеката в която работех, отидох при колегата и поръчах песента. Сашо, другото момче от компанийката ни, ме помоли да взема телефона на русата красавица. Взех скайпа й. Сашо и до днес не получи нито тел., нито скайп.
Проснах се на леглото в спалнята ми, беше толкова топла. Трябваше да пиша смс. Телефонът почна да звъни, беше Цветелин.




20.10. 2009

Влизат в банката маскирани Мечо Пух и Прасчо. Мечо Пух викнал:
- Това е обир!
- А, къде е оръжието? - пита учуден касиерът.
Мечо Пух сваля на Прасчо маската и пита:
- Да се изкашля ли?

- Татко, защо петелът кукурига толкова рано?
- За да го чуят. След това ще се събудят кокошките и това ще стане невъзможно.

Две баби си говорят и едната пита другата"
- Колко тежиш?
- 70 кила с очилата.
- А без тях?
- Не мога да видя кантара без очилата.

Шефът:
- Сложи една бележка на таблото, че във вторник ще има събрание.
- Шефе, вторник или фторник?
- Абе, я пиши в сряда!

Дядо чете вестник "Трета възраст" в своя люлеещ се стол. Когато стига до страницата с некролозите в стаята влиза внучето му. То вижда дядо си и го пита:
- К'во става дядо, Фейсбука ли разглеждаш?

Проект "Genesis" (из корпоративни преписки)

До генералния директор Йехова
от началник-отдел "Маркетинг" Гавраил

Изследването, проведено от нашият отдел в рамките на проект "Genesis" показаха, че най-добри перспективи на пазара имат системи със следната конфигурация:
· Планета: 1 бр.
· Радиус: 3000 км
· Сила на тежеста: 0.5 g
· Съотношение суша/вода: 1:1
· Температура: +24 градуса
· Атмосфера: кислород
· Море: сладководно
· Реки: мляко, мед
· Фауна: тревопасна
· Периферия:
· светила 2 бр. (дневно/нощно), скорост: 0.0007 RPM (1 об./денонощие)
Резолюция: Да се изпрати в отдел "Стратегическо планиране" за изготвяне на техническо задание (ТЗ).
Йехова

_______________________________________________________________________________

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Стратегическо планиране" Михаил

С цел снижаване на себестойноста на системата, предлагам захранването на светилата да е от един източник на енергия, а кислорода да се замени с азот.

Поне 50% кислород трябва да оставим, иначе потребителя ще се задъхва
началник отдел "Тестване и Поддръжка" Рафаил

И 25% стигат
Йехова

_______________________________________________________________________________

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер

По време на работата по проект "Genesis" (стадий "Да бъде светлина!") възникнаха следните трудности: липсва компактен източник на непрекъснато светене с разпределител за две светила. Предлагам да се използва стандартен източник тип "червено джудже", а за нощно светило да използваме огледало.

По-добре "жълто джудже". Себестойноста е малко по-голяма, но изглежда доста по-внушително
началник отдел "Маркетинг" Гавраил

Ама това е сървърен източник. За какво му е на подребител на единична планета?
Луцифер

Какво му е нужно на потребителя, и какво не, ще му обясни отдел "Реклама"
Гавраил

Луцифер, занимавайте се с въпроси от вашата компетенция. Одобрявам "жълто джудже"
Йехова

Между другото, при тази яркост, която дава жълтото джудже, можем да използваме вместо огледало нормален планетоид
Михаил

Става
Йехова

_______________________________________________________________________________

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер

След измененията в ТЗ възникнаха следните трудности: масата на източника на непрекъснато светене е много по-голяма от масата на планетата, в резултат на това източника отказва да се върти около планетата. Вместо това планетата се върти около източника. Освен това, поради високата мощност на източника, се наблюдава устойчиво превишаване на температурата над указаната в ТЗ (примерно с около 2 порядъка). Ако увеличим разстоянието до източника, съществено се увеличават габаритите на системата.

Габарити - това е престиж, но въртенето на планетата около периферното устройство може да предизвика усещане за непълноценност в потребителя. Не може ли да променим гравитационната константа?
Гавраил

Ако променим гравитационната константа, ще възникнат проблеми със съвместимоста
Михаил

А бе каква е разликата за потребителя кое около кое се върти? Нека отдел "Реклама" да измислят някаква теория на относителността
Йехова

_______________________________________________________________________________

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер

След увеличаване радиуса на орбитата, опитът да ускорим планетата до скороста указана в ТЗ води до crash на системата (планетата отлита в космоса). С нощното светило историята е същата.

Няма значение какво става в системата - важно е какво вижда потребителя. Защо да не накараме планетата да се върти около оста си? Тогава на потребителя ще му се струва, че светилата се въртят около планетата с указаната в ТЗ скорост?
Гавраил

А потребителя няма ли да се усети?
Йехова

Даже и да усети, проекта по това време вече отдавна ще е предаден.
Гавраил

Съгласен
Йехова

_______________________________________________________________________________

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил

Първичното тестване на системата показа следните дефекти:
1. Наблюдава се устойчиво прегряване
2. Оста на въртене се е отклонила на 33 градуса от вертикала, в следствие на което възникнаха циклични температурни аномалии
3. Пропускателната способност на реките не съответства на проектната
4. Фауна липсва
5. Орбитата е нестабилна, планетата има тенденция да падне върху светилото

_______________________________________________________________________________

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер

1. Ами какво искате при такова съотношение вода/суша? За оптимално охлаждане трябва да е 1:3 - 1:4
2. Работим по въпроса
3. Защото млякото се вкисва, а меда - захаросва
4. На тревопасната фауна и трябва трева, а тя не расте при такава жега и без вода. Предлагам да пуснем вода по реките, това ще реши проблем 3 и 4 заедно
5. За гравитационна противотежест ще изведем още една планета на външна орбита

Сушата не можем да я намаляваме, значи трябва да увеличим площта на моретата. Това означава увеличаване на обема и силата на тежестта. Още една излишна планета...
Михаил

Нищо, потребителят ще изтърпи. Излишната планета ще я оформим като feature. Но млякото и меда сме ги анонсирали вече. Поне в по-големите реки трябва да ги оставим...
Гавраил

Напомням, че сроковете наближават, а даже и коне няма още. Дизайнерите още не са представили проект за кон, само динозаври... За какво са ни тия динозаври!?
Йехова

Потребителите ги харесват...
Гавраил

Добре, ама и коне да има.
Йехова

_______________________________________________________________________________

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Тестване и техническа поддръжка" Рафаил

1. Поради нерешените проблеми с оста, сега планетата има тенденцията да отлита в космоса.
2. Тревопасна фауна пак няма

_______________________________________________________________________________

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер

1. Ще сложим противотежест, този път на вътрешна орбита
2. Фауната се размножи, изяде тревата и измря

Колко противотежести още ще ви трябват!?
Михаил

Като цяло, след калибрирането успяхме да ги стабилизираме на девет.
Луцифер

Правилно ли съм разбрал? Вместо една планета потребителя ще получи девет!?
Йехова

Е и? 8 и без това не стават за живот...
Луцифер

А размерите на системата?
Йехова

Не е задължително потребителя да знае за другите планети. Половината без телескоп не се виждат. Предлагам да допълним ръководството за потребителя с 11-та заповед: "Не изобретявай телескопа"
Гавраил

Тогава те точно него ще изобретят...
Йехова

Между другото, след увеличаването радиуса на орбитата, яркостта на нощното светило падна под проектния минимум. Предлагам вместо него да сложим огледало.
Рафаил

Е сега ли се сетихте? Тъкмо уравновесихме системата! Да не искате да почваме отначало!?
Луцифер

Никакви такива! До края на срока останаха 6 дни. Луцифер, или ще накарате всичко да работи, или ще ви понижа!
Йехова

_______________________________________________________________________________

До генералния директор Йехова
от началник отдел "Схемотехника" Луцифер

Виновен ли съм, че ни ми дадоха нормално ТЗ?
Предлагам да оставим наклона на оста както си е. В края на краищата в Едемската градина температурата ще е +24 градуса, ако потребителя тръгне нанякъде - това си е негов проблем. Динозаврите няма да можем да довършим, но коне ще има. С млякото и меда нищо не стана, по реките пуснахме вода, вярно че внасят сол в моретата ама... За да не изяждат всичко тревопасните, пуснахме patch във вид на хищници, но все още не сме успели да ги програмираме да различават потребителите. В общи линии всичко ще работи... долу-горе...

И това е добре...
Йехова

P.S.: Началника на отдел "Схемотехника" Луцифер все пак беше понижен заради несанкционирано подсказване на етап "Потребителско тестване".