Здравейте ( Вход | Регистрация )
Сонет от американската поетеса Една Сейнт Винсънт Милей, който скоро ми се падна в един филм. Оказа се, че досега няма превод на никакъв език, та се наложи да го преведа и с помощ от колега да го оформим в що-годе художествен вид. Публикувам го тук, ако евентуално някъде на някого затрябва Ще поставя хаоса между 14 реда и няма да го пусна. Нека да избяга, стига късметът да е с него. Ще го оставя да се гърчи, без да му оставям избор, докато огънят и демонът - изкусните му форми, се размият в строгите предели на тези благи редове, където благочестиво в плен държа същността му, разбита на пихтия, докато се преплете и слее с тях. Отмина времето на нашия затвор, в ужасно робство от неговата арогантност. Държа го в плен и той е нещо съвсем обикновено, но тайнствено и непонятно. Не ще го принуждавам да се разкрива, единствено ще го направя по-добър. Постарали сме се да спазим бройката на редовете - 14. В английската версия са също толкова
|
Последни статии
Моите блог връзки
|