subs.sab.bz - Информация

[samy13]

Руснаците са майстори на йогата

[stargazer]

МАРСИАНСКИ ХРОНИКИ-II
по Рей Бредбъри
- Чу ли ?
- Какво ?
- Българите, електората !
- Е, и ?
- Напускат, обират си крушите, изчесват се. Не си ли чул ?
- Какво ще рече: обират си крушите ? Как смеят ?
- Явно никак не им е смешно, защото вече са започнали.
- Сигурно някоя групичка ?
- Всички до един. Всички българи от Северна и Южна България.
- Не може да бъде... И къде отиват ? В Австралия ?
Пауза.
- На Марс !
- На планетата Марс ?
- Точно там.
Те стояха в кулоарите на парламента с по чаша кафе в ръката и чакаха да завърши гласуването на Закона за данъчното облагане на мухите и комарите.
- Не могат да направят такова нещо !
- Но те вече са тръгнали, така или иначе се спасяват.
- Откъде знаеш ?
- Навсякъде се говори, току-що и радио "Дарик" го съобщи.
Депутатите се размърдаха, за да направят място на още новодошли.
- Айде бе, и как ще стигнат до Марс ?
- Ракети - каза присъединилият се към тях Председател на Народното събрание.
- Глупости ! Откъде пък ракети ?
- Отворили са Бурканбанк и са ги построили. Имали са достатъчно време за това. Били са се уговорили с руснаците.
- Но как е възможно ? Нямаме ли закони против това ?
- Нищо не им пречи. В Европа не ги искат, африканците също са по-добре от тях, за Америка да не говорим. Освен това навсякъде искат визи. С Марс още сме на безвизов режим.
За момент всички се умълчаха.
Шумът им беше познат от многобройните демонстрации и митинги пред Парламента. Но този път нямаше скандирания и музикален съпровод. Никакви клаксони и дрънкане на празни тенджери. Цялата тази вибрация от движещи се маси хора изпълваше пространството и ги караше да се чувстват още по-малки сред просторните помещения. Те отвориха външната врата и се стъписаха.
Пред зданието нямаше никаква охрана. Загражденията си стояха, зад тях прииждаше човешката вълна, като не обръщаше никакво внимание на голямата сграда.
- И къде са се понесли ? Откъде ще излитат ?
- От аерогарата ! В един часа ракетите ще кацнат, ще ги вземат и ще ги откарат на Марс.
- Трябва да се обадим на премиера, на президента ! Да се обади на Елцин да не праща ракетите.
- Той нямал нищо общо. Построили са ги частни компании.
- Чакай бе, съвсем всички ли ще излитат ?
- Абсолютно ! Изглежда, ще останем само ние.
- Как, ами турците, циганите ?
- Турците са си поръчали подводници и от Варна и Бургас ще отпътуват за Турция. Ромите също излитат - къде се е видяло държава без тях.
- Как, ами багажа ?
- Нищо не взимат. Българинът стана толкова издръжлив, че на голия пясък да го оставиш, и къща ще си направи, и кладенец ще си изкопае.
- Чакай, ами данъците ? На кого ще плащат данъци на Марс ?
- Няма да плащат ! Като си уредят живота, само ще му дойде времето за тях.
- Ами ние ? Тук ли ще останем ?
- Никой не ни ще там горе. Декларирали са, че ще ни оставят на мира, ако не изявим претенции за това.
- Ами как ще живеем ? Няма данъци, няма парламент.
- Все ще поминем. Митничарите също остават. На тях разчитаме. Все ще ни дават за един хляб и една кофичка "Данон".
- Как, ами границата ?
- Каква граница, бе ! Вече няма да има никой, за да избяга, а пък кой ще е луд да дойде при нас.
- Ей, ти там, почакай малко ! - един от депутатите се завтече и издърпа от тълпата едър мъж. - Я, Носорог, ела за малко, че ми трябваш ! За къде си се запътил ?
- Но, г-н депутат...
- Май си тръгнал да пътуваш, а ! Уан уей тикет ? Ще я видим ние тая работа... Давай си ми парите !
- Не съм забравил, господине, вашето не се губи...
- Не се губи ли ? Сега ще те изгубя така, че не ракета, а самолет няма да видиш. Няма да мръднеш оттук, докато не ми дадеш комисионата за оная сделка.
- Но, господине, с нея си платих лептата за транспорта...
- Ти вече си залепен, никакво мърдане оттук, казах !
Носорога гледаше потока, изпълнил площада, потока, който непрестанно течеше между пълните магазини, опустелите кафенета, покрай изоставените коли, потока, в който се чувстваше сигурен и откъдето така безцеремонно го бяха изтръгнали. Той се разтрепера.
- Пуснете ме, господине. Аз ще ви изпратя оттам парите, обещавам !
- Слушай, Носорог ! - депутатът хвана мъжа за реверите. - Знаеш ли ти, Носорог, какво те чака горе ?
- Това, което са ми казвали, господине.
- А знаеш ли какво има там горе на Марс, а ? За кръвожадните чудовища с очи като светофари, за хищните цветя, които ти изпиват мозъка, щом ги помиришеш ?
- Все ми е едно, все ми е едно, тук свикнах с всичко.
- Като си свикнал, ще останеш и ще ми отработиш парите, това е !
- Но ако остана, ще изпусна ракетата !
- Ах, какво нещастие ! Искрено съжалявам !
- Ето, вземете ланеца и часовника ми.
- Чудесно знаеш, че доникъде не стигат твоите дрънкулки.
Депутатът се кефеше. Настроението му беше започнало да се покачва.
Междувременно малка групичка от множеството се беше приближила. Те стояха и слушаха. Мъж с бейзболна шапка се обади.
- Господин депутат.
Оня го изгледа подозрително и настръхна.
- Кво, бе ?
- Колко ви дължи този човек, господине ?
- Изчезвай, това не те интересува.
Мъжът с шапката погледна към Носорога.
- Колко, човече ?
- Двадесет хиляди долара.
Първия погледна към групичката и каза :
- Тук сме двадесет души. Всеки да даде по хиляда долара и ще съберем парите.
- Как пък не ! - възкликна депутата. - Така се дават то хиляда долара.
Парите се събраха. Бейзболната шапка ги мушна в джоба на депутата и хвана през рамото Носорога.
- Хайде, братче ! Сега няма да изпуснеш ракетата.
Групичката полека се отдалечи и се сля с вече започналия да се разрежда поток.
Час по-късно наоколо не се виждаше жив човек. Мъртва тишина бе настъпила. Заседанието беше завършило и всички вече стояха навън и гледаха към небето.
Разнесе се страхотен гръм, последван от още един. Две ракети една след друга се насочиха към небето.
Депутатите с тайна надежда проследяваха началото на полета, но експлозията на "Чалънджър" не се повтори. Руснаците си бяха свършили добре работата.
Последваха още стартове. Накрая всичко затихна и небето се изчисти от газовете.
Депутатите мълчаха, очаквайки да чуят шума на собствените си мисли. Кафето в чашите им отдавна бе изстинало, но никой не забелязваше това. Само един от тях промълви като че ли сам на себе си:
- А сега кой ще ни избира ?.

[Alt_CX]

Мултифункционалност:


Дечица:
http://www.tcnj.edu/~hofmann/humor/Misc/funkids/kids.htm

[AGOR]

Реших да се почерпя по случая с едно сокче и тази картинка.Наздраве!!!

[SugarByte]

[hag]

Should I get a dog or have a child?

[nia]

Предлагам на сценаристите на "Герои" да включат и този в групата, щото явно вече е овладял левитацията

http://www.clipfish.de/videoplayer.swf?as=...zfDQ%3D&r=1

[samy13]

ТРябва да отработи кацането обаче.

Този коментар е бил редактиран от samy13 на Feb 9 2007, 01:45 PM

[Alt_CX]

Кофти случка:


Кофти номер:

[Insaneboy]

Пътувам в автобуса и трябва да подам билета на човека пред мен, за да го
перфорира, но как да се обърна към него на Ти или на Вие?
Такааа, следващата спирка е последна и е в нашия микрорайон. Човекът е с
цветя, значи отива при жена. Букетът е много красив, значи жената е
красива. В нашия микрорайон има само две красиви жени: жена ми и
любовницата ми. При любовницата ми отивам аз, значи той отива при жена
ми. А тя има двама любовници Пешо и Иван, обаче Пешо е в командировка. И
аз казвам на човека:
- Иване, ще ми продупчиш ли билета ?
А той:
- Ти пък откъде знаеш как се казвам ?

[Alt_CX]

Тест за идиоти

Този коментар е бил редактиран от Alt_CX на Feb 9 2007, 05:34 PM

[Петър Хараланов]

Тест за идиоти

Мамка му и тест!

[Victoria]

Is 17 the "most random" number?

[Insaneboy]

Последствията от влизането на България в ЕС

<Phyxius> Hmm there are some black people hanging around outside the gates at the end of my driveway, brb
<Courtney> mkay hb
<Phyxius> HOLY SHIT THEYRE GONE
<Courtney> The black people?
<Phyxius> NO, MY GATES

[dosh]

Евгений Онегин на блатном жаргоне