Здравейте ( Вход | Регистрация )
Денят си бил личал ут сутринта. Ней вярну, никва връска няма. Туй филусофска дървена глава гу е измислила щот лаф да става. Напримерну сабалан са успах, пителя щоту ниридовну кукурига. Пучесвах са, са мотах, са въртях, дукату фпрегна Марку ф тъс талига... Чи ко разправах? А! За сутринта. Ми ладну беши, катчели мъгливу, ма ватенка кату си хакнах ощи ина зафанаха вълни да ма убливат. И крета начи Марку ей така, пък мен мий шупналу, ино сънливу, за разнубразие приказвам си сама, щот пътя й дълъг и дукату стигна... “Калино, викам, да са земиш у ръце дан са лигавиш и дан са пристискваш! Ей ся ши стани пладня и ши напиче, пък кат купайш, забраяш да са фкисваш.” Чи кат са стегнах, чи купах, купах – пусока дай ми и ни мойш ма стигна. Кат са упомних – ма напекла ина луна! То бива копан, ма глава дан дигна!? И ся ми й дерт! Утиди тъй деня и ич хабер ни щя да ми устави. Ми аз сига ни знам пу ко да разбера на сутринта или на ко гу мяза!? Пък Марку ма пугледна, изрива, димек: “Калино, си зими билешка!” И яз гу гледам умну, гачи сми рода и филусофски пу челоту са пучесвам. Върим си начи с негу сред нощя, щурци, звизди и сякви прустутии... У шепа стиснала съм сал ина душа, ма дрънкам инак кату две пари ф кесия. Деня, ку питаш мен, личи си ут нущта. Например яз съм нощна сврака пу руждений. Ку ми са хили кату тиква йна луна, утпосле цял ден съм у наструений. Какъф е извуда, ши ма пупиташ ся. Ми няма извуд. Плямпам лаф да става. Деня, чи сутринта, чи бла-бла-бла... Ку блейш ич дажи ни са различават. Убачи мисла с простат` си глава (и Марку ма пудкрепя кат гу гледам) ни бива са захласваш в копанта, закот за другу ни устава времи. Пък то Жувот – дукат гу прекупайш, пуглеж, чи слънциту ти ръгни да залязва. Затуй ду обед – прайш какоту прайш, пудир на сянка сядаш сал... и му са радваш. Ей туй е начи мъдрусттЪ!
Застанали сми двама срещу нея. Лалю тайно я пуглежда и са хили. Да я докопам и ас така купнея, ма кък да са издам, о Боже мили. Към нас е хладна. Избора ни чака и ми съ струва, чи нъ преценява. Как да гу шкартирам ся ахмака- тъй съ хили, чи направу мъ флудявъ. Устни страстно ф нея ас да фпия, наслада да премине въф душата. Убичам я и няма да го крия- за мене тя е слънцето, водата. Дори на път съм Лалю да халосам- како съ е фтурачил тъй у нея. Ма зарад бира няма съ ядосвам, ши зЕма чаша и ши му налея. Наздрави!
кога распукнаха божурите и спре да вАли оня снег, напрегна ми се нещо о потурите и мозакат ми стана мек. реших да одим язе пръф до Натка, да видим как е щое, има ли мерак, земах шише и некоя доматка и прескочих прага й като ьонак. добре, ама съпнАх се лошо, шишето се счопи и язе се исприщи, а Натка ме погледна като Гошо кога не види у копанята си нищо. да беше само тва ебаси, ама счопих и сичко о потурите. и кво че кажем сЪга на женаси като рече да пипне ми ... кондурите?
Трандафора ми намигна Както фчера си пътувах със французката кола, трандафора ми намигна - бяс ма фана – ше умра! Пръс`чето ми са показа като морков с педикюр, обноските съвсем зарязах - псувах, псувах на... кутюр! Тез налъми са ми фносни, има-няма два-три дня, уж ги имах за скупосни, и ги вардех за фукня... Леле, майко, ше загина, жал ми й, вия и ма й яд! Мръсна газ към магазина – да им ги навра... утзад! Рикламация, и мигновена, тутакси, веднага, на часа, щоту тъй съм вдъхновена - чак на… Марс ш`ги утнеса! "Вий, гуспожо, сте дифек`на"- обяснява продавач напет. "Ах, така ли?" – ма приклекна, инак - с токчето отпред! С цел уби`ство го подгоних, със чепик пробит в ръката, `фторитета си `ептен уроних, ама на - запуших му устата! Бих го с кеф и със Версаче, с трандафора, дет` намига, реабилитирах са, обаче, само туй съвсем не стига. Преобух са във замяна с нов патък – от крокодил! Точно мене да измамят? Тоз човек не са й родил! автор: mila_nejna
Рудила са навремиту пу тез села, ехе-е да кажим преди сто гудини, ина бизкрайну чудну убава мума. /истествену я кръстили Калина/ И щом са пръкнала, душли са начаса урисници, магьосници, кумшии: - Ши бъди – рекла първата - с низемна красута, за кумпенсация ши й са случват прустутии. - Ъхъ – дубавила и фтората след туй - ши има глас на сладкупойна чучулига и майко мила кату зяпни, койту чуй.... - Я, чакайти бе – рекла трета – Стига! Ни е нурмалну толкус убусти накуп! Урисвам кат испълни двайс`гудини да са трупяса ф дрямка кату чук и ниту с топ черешув дан са дигни! Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви, да я цалувни и магийта да катурни. Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!? Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!” и чак тугас магийта ши са развали, и насиленийту ши си утдъхни издълбоку. Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли и по-нататък станалу какоту. Дор` раснала мома Калина ич биля веч никуй за магията ни повнел... „Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”- рекла виднъш мумата и ... гутову. И ха да дремни, чи да стани, ма не би, тъй минали нам-колку-си гудини. Саде кумшиите си викали: „Да спи! Чи кату стани, мОре, чи кат зини...” Ф туй времи, татък най-далечнити села, дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял, живял бизгрижну момък-амсалак, дукат ни гу наблегнала внизапна тръпка: - Зако са мотам тука, писна ми ептен! Ши тряба пу света широк да са разтикам, бис туй ни ми са дреми сЕ ерген... Краде ми са ши кайш муминска китка! И яхнал коня - сЕ у ляву, ф ляву и така след три нидели стигнал ду дуваря къдет пухърквала заспалата мума, пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря! Ми вечи станалу въпрос на селска чес, заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”, дет флязъл, чи и към мумата са носочил. „Въх, ква ший начи тъс ми ти мума дет спи кат пън, глей стана икиндия... Да е препила снощи примерну, да разбера. Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия. За убус – убава. Да я цалувна къкту спи... Кумай ни ша усети валяк да я сгази.” Цалувнал я! И креснал: „Пладня мина ма! Стани!” /закот дан легна и яз, да та пулазя.../ Изгрялу слънциту, наблеснали звизди, магийта начаса са развалила, ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи: - Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!? |
Моите блог връзки
Последни коментари
|