Режисьор: Кихачи Окамото
В ролите: Тацуя Накадай, Ецуши Такахаши и др.
Година: 1968
http://www.imdb.com/title/tt0063186/

Филмите за самураи са твърде непознато нещо за българските зрители. Да, разбира се, всеки е чувал за Акира Куросава, всеки знае Тоширо Мифуне, всеки е гледал "Седемте самураи" или "Телохранител". В това, естествено, няма нищо лошо, Куросава е един от най-великите режисьори на всички времена, а Мифуне е вероятно най-добрият азиатски актьор, живял някога. Лошото е, че в девет от десет случая ако запитате някого чувал ли е за Тацуя Накадай, ще получите отрицателен отговор. А за Кихачи Окамото вече не са чували в единайсет от десет случая.

Именно това е и причината, поради която избрах да напиша няколко думи за филм, в чието създаване те са главните действащи лица. Тук Акира Куросава го няма, Тоширо Мифуне - също. Може би по-натам ще напиша някоя статия и за някой техен филм, но няма да е тук и сега.

Искам да ви представя филма "Kill!" или "Убий!", както ще го наричам по-натам. На пръв поглед това е лек и непретенциозен самурайски екшън в духа на филмите за телохранителя с Тоширо Мифуне и дори с подобна история. На втори поглед е един от най-великите филми, които съм гледал. Лек, комичен, изпълнен с екшън, но освен това и феноменално написан, изигран и заснет, този филм просто трябва да се гледа от всеки, който претендира, че харесва азиатските филми.

Историята е относително проста, но доста заплетена, затова и няма да я разказвам в подробности. Все пак ще се опитам да я скицирам леко. Гнусен интригант крои планове да поеме властта в неголям, забравен от боговете град. Срещу него се борят седем млади самураи. В града по едно и също време пристигат някогашния самурай и сегашен якуза Гента(Тацуя Накадай) и някогашния селянин и сегашен ронин Ханджиро(Ецуши Такахаши). Въпреки че двамата се сприятеляват бързо, веднага заемат противоположни страни в конфликта, всеки воден от своите мотиви.

И идва екшънът...

Който е прекрасен. Великолепно хореографиран и заснет, красив... Напомнящ на моменти за уестърн. За разлика от филмите на Куросава, в произведенията на Окамото нерядко се използват и огнестрелни оръжия. “Убий!” не прави изключение, макар че стрелбите са само една малка част от това, което ще видите. Битките с меч на първо гледане може да ви се сторят далеч от класата на “Телохранител”, но за това причината е само една – по-голямата част от героите в действителност не са майстори бойци. Гента, обаче, е, макар че рядко си показва способностите. Когато реши да го направи, изправя зрителя на нокти. Сцените му са решени според самурайския идеал – един замах = един труп. Красиво е...

Сценарият режисурата са, с една дума, перфектни. Няма нито една излишна дума, нито един излишен герой, нито един излишен кадър. Всичко си е точно на мястото. Всичко има значение. Всъщност постижението на Окамото като сценарист и режисьор е направо невероятно. Тук няма Интересни Режисьорски Решения, дълбокомислените диалози са сведени до минимум и вместо това имаме един наситен с хумор и екшън филм, в който нищо не отвлича вниманието на зрителя от това, което гледа. Едва след като филмът свърши, може би ще осъзнаете колко добре е заснет, колко талант се иска, за да вкараш толкова много във филм с продължителност по-малко от два часа, колко съвършено са развити отношенията между всички герои... Колко перфектен е този филм.

За героите малко или много бих изписал същите суперлативи, каквито писах досега, затова ще ви ги спестя. Само искам да кажа нещо. Като образ Гента е твърде подобен на Телохранителя на Тоширо Мифуне. За това има обективна причина – “Убий!” и “Цубаки Санджуро” са базирани на истории, писани от един и същ автор – Шугоро Ямамото. Не съм запознат с него, затова и не знам до каква степен романите му са претворени в произведенията на Окамото и Куросава, но все пак трябва да споделя. Все пак образът на Тацуя Накадай е доста по-весел от този на Мифуне и далеч не му е копие. Мотивацията за действията му е различна, ако не друго. Останалите герои са също ярки индивидуалности, но без да навлизам в сериозни спойлери, ще ми е трудно да ги опиша. Затова просто ми повярвайте.

Както и да е... Горните ми думи може да звучат като празни хвалби по един далеч не толкова култов филм. Истината е, че съм се постарал да бъда максимално обективен. Но как да търся кусури на филм, толкова близък до съвършенството? Отново го казвам, ако сте почитатели на жанра, вижте го. Ако искате да прекарате два приятни часа, няма да сбъркате с “Убий!”. Просто този филм е един от върховете в японското кино.

10/10