Пълно е с влагалища наоколо. Накъдето и да се обърнеш, хиляди, милиони влагалища ти се хилят нахално в лицето. Отвратителни са. Самодоволни, безотговорни, мислещи единствено за собственото си удоволствие. Най-различни влагалища – розови, гладки, месести, нацупени, спретнати, надиплени, свежи, уморени, сърдити, усмихнати, големи, малки, всякакви. Писнало ми е от тях. Толкова ми е писнало, че се отказвам да мисля за тях, никакви влагалища повече в моята глава. Моята глава ще служи само за интелектуален труд. Ще ставам интелектуалец. Истински. С очила. С надута физиономия и пенсионерско пуловерче, облечено над светлосиня ризка.

Ще стана от най-мръсните интелектуалци. От тези, дето ползват неразбираеми думички из интервютата и гледат с пренебрежение на литературните награди. Винаги съм си мечтал за това. Това е съдбата и орисията ми – да мечтая да стана интелектуалец. Или поне писател, членуващ в съюза на българските писатели. Край на лигавото бездарие. Отсега нататък ще праскам само бестселъри. Взех това неистово решение в момент на безсилна ярост и самоубийствено отчаяние, след като главата ми беше подута от юмруците на един мускулест бандит. Копелето ме претрепа, както си спях. В първия момент понечих да си отмъстя и това е може би най-естествената реакция на всеки организъм. След като ме издумка в главата десетина пъти, бандитът легна на леглото си и след петнайсет минути вече хъркаше. Тогава аз се изправих от моето легло. Удареното място на челото ми пулсираше. Една тлъста обида ме задушаваше и едва си поемах дъх. Мускулестата сто и двайсеткилограмова свиня спеше съвсем спокойно, просната по гръб, с разперени ръце. Приближих се към шкафчето и го премерих с поглед. Достатъчно е да го вдигна над главата си и да го пусна върху неговата. Шкафчето щеше да го размаже. Наблизо видях и една яка дъска. Хванах я в ръката си. Стиснах я. Представих си как я засилвам и стоварвам върху спящото добиче. И веднага ми стана още по-обидно от страха, който ме обзе – бях неспособен дори на отмъщение. И какво друго ми остава в такъв случай, освен да се самоубия? Ами да стана интелектуалец. Имам заложби за тази работа. Страх ме е от физическия контакт, от насилието и с лекота откривам разумни аргументи срещу това. След две-три повторения на аргументите наум си хващам вяра и съвсем се успокоявам, че отмъщението не е добро разрешение на проблема. Какъв е смисълът да отмъщавам? Какво ще постигна с това? Изневиделица в съзнанието ми се явяват и две-три богобоязливи мисли на помощ. И в крайна сметка съвсем се примирявам и дори се опитвам да извлека поука от нелепата ситуация. Интелектуалците са царе в извличането на поуки от тъпи ситуации, в които са се оказали просто едни смотани тъпаци. Истинските интелектуалци не допускат в ума си мисълта, че са смотани глупаци. Истинските интелектуалци са дотолкова тренирани в удобното мислене за себе си, че нито за миг не си помислят глупости от рода на „а какво ли щеше да стане, ако бях отмъстил...“.

Не, не бяхме в затвора. Аз никога няма да постъпя в затвор. Работехме сезонно и шефовете ни бяха набутали в една стая типове от всякакви жанрове, за да пестят място. Около два часа преди да осъществи физическия контакт между ръцете си и главата ми мускулестият бандит влезе с гръм и трясък в стаята, където обикновено си отдъхвахме нощем пет-шестима бачкатори. Този път бяхме само аз и едно от сервитьорчетата в стаята. Бандитът също спеше в нашата стая, но рядко се засичахме и изобщо не се познавахме. Ние се бяхме гътнали да отдъхваме още към дванайсет часа през нощта и спокойно сънувахме. Но добичето нахлу в съня ни без никакво разрешение. Край него се носеше идиотски женски смях. В просъница се досетих, че си води някакви патици. Идваха от купон от някоя дискотека и им се празнуваше още. Какво празнуваха така и не разбрах. Може би своето духовно осакатяване, както се казва. Своето падение, един вид. Може би бяха щастливи от факта, че от дъното надолу няма къде да се пада повече, бих добавил възклицавайки леко. Съвсем се разбудих. Женските създания бяха две на брой, като едното от тях квичеше и кудкудякаше, сякаш не осъзнава колко е безсмислено неговото съществуване на планетата Земя. То не осъзнаваше, затова се и радваше. За него имаше място само на Юпитер.

Кудкудякащата твар се засили към леглата ни и се развика да ставаме да купонясваме. Искаше мъже до себе си. Копнееше някой да завре нещо във влагалището й. Алкохолните съединения я караха да реве и да стене от мъка, че влагалището й е празно. И тогава аз, нещастният беден недооформен душевно интелектуалец сторих нещо, което не предполагах, че ще доведе до толкова силния гняв на бандита с дългата коса и широките бицепси. Мразя хора с дълга коса. Имам естествена органична неприязън към всеки дългокос. Взех, че ревнах на онази да се разкара. Марш оттука, ма! Тя се стъписа. Спря да се кикоти и погледна добичето. Направи му забележка, че не сме много дружелюбни. След което онзи звънна на рецепцията. И се изметоха накъм някоя свободна стая. След петнайсетина минути успях отново да се унеса в сън. Но сънувах отвратителен кошмар. Събудих се с облекчение. И тъкмо когато бях вече отново позадрямал, в стаята нахлу добичето. Що ми изгони курвите ти бе? В следващия момент го забелязах да лети накъм мен със страшна сила. Опитах се да скоча в последния миг и да избягам. Развиках се да ме остави. Той ме настигна с една крачка, както орел застига врабче, гътна ме и започна да стоварва тежки юмруци в бедната ми интелектуална глава.

Събитията щяха да се развият по съвсем друг начин, ако бях реагирал по-нормално. Ако бях отговорил с усмивка на предложението на женската, ако бях станал, бях пил с тях и бях завирал разни неща във влагалището й. Вместо това постъпих като някакъв задръстеняк. Като интелектуалец. Аз не мога да завирам нищо във влагалището на непозната жена. Още по-малко бих могъл да вкарам нещо в нейното влагалище, ако не съм емоционално свързан с нея. Емоционално аз съм свързан само с моята Пенка, която ме чака да донеса пари, за да си купим нова печка за готвене. И единствено с нея съм съгласен да извършвам каквито и да било действия на по-ниско телесно равнище.

Болката в главата ми отмина бързо. Но болката в душата ми ме преследваше до мига, в който взех окончателното решение да се превърна в расов интелектуалец. После нещата се наредиха от самосебе си. С Пенка си купихме нова печка и започнахме да си варим супа-топчета. Понякога сваряваме и по едно шкембе, но само в специални случаи. Аз започнах да пиша нов роман на тема преходът и зараждането на гангстерския свят у нас. Имах вече и известен опит с бандитите. Купих си и дигитален апарат втора употреба, с него си правя снимки с пуловера на едри ромбове, под който съм навлякъл светлосиня ризка. Събирам си ги за момента, когато ще трябва да ги публикувам в медиите. Ще избера най-жизнерадостната от тях. С няколко думи, аз открих равновесието в живота си, разбрах кой съм и целеустремено вървя към успехите си. Моята Пенка влюбено ми се усмихва и с нежност слага бялата си ръка върху главата ми. Тя е опората ми. Тя ми дава сили да продължа да се боря.

А изводът, до който стигнах сам, съвсем сам с ето тази бедна глава върху плещите ми, е, че влагалищата не бива да се толерират по никакъв начин. На всяко влагалище трябва да му се покаже къде му е мястото в този живот. Иначе не става. Иначе сме обречени на провал. Представете си, че всяко влагалище реши да си прави каквото си поиска, че започне да завира в себе си каквото си поиска и започне да ни кара нас останалите да завираме в него всякакви неща! Докъде ще стигнем? Доникъде! Смърт на влагалищата!

Източник: чичо нет