Блогът на sean_connery

Здравейте ( Вход | Регистрация )

Рейтинг 0
entry Jul 1 2011, 09:55 AM


Дата на раждане на 25 март 1908 г.
Място на раждане - Кройдън, графство Съри, Великобритания
Починал на 16 април 1991 г. в Лаймхаус, Лондон, Великобритания

Автор на статията: Борислав Гърдев

Предполагам, че не само аз смятам Дейвид Лийн за най-големия английски кинорежисьор.
Независимо че от 17 години е покойник, че не можа да стане любимец на една част от критиката, която винаги намираше повод да го уязви за открито демонстрираната от него академичност или „колосална” прецизност, вкл. и сред събратята по перо от бившия соцлагер, взели го два пъти за движеща се мишена, за да изпробват върху „Доктор Живаго” и „Дъщерята на Райън” своето скудоумие и тесногръд сарказъм.
Дейвид Лийн знаеше, че филмите му не са подвластни на конюнктурни оценки, че в лицето на Стивън Спилбърг и Джордж Лукас ще намери не само защита, но и помощ за впечатляващата реставрация на може би най-съкровения си епос „Лорънс Арабски”.
Той бе уверен в чувствата на своята публика, която не му изневери и масово посети точно тези негови платна, с които не само остана в целулоидната история, но и зае достойно място сред признатите й авторитети.
Вярно е, че беше раджата на епическото повествование, на пищните и мащабни суперпродукции, които се харесват на холивудските академици, носят пари и инициират появата на следовници и съмишленици като Ричард Атънбъро с „Ганди”(1982) и Антъни Мингеля с „Английският пациент” (1996).
Но Дейвид Лийн не беше банален или илюстративен създател на колониални мелодрами.Неговите спектакли вълнуват и днес, защото разкриват красотата на родния и чуждия пейзаж, сложните процеси в човешкото съзнание, а и тъй като образите му внушават емоционално откровение, особено когато става дума за нестандартни типове, впрегнали усилията си в осъществяването на красиви човешки мечти, оказали се впоследствие гротескна илюзия - полковник Никълсън, Лорънс Арабски, д-р Юри Живаго...
Може би за някои изследвачи неочакваният му преход от камерните драми към многомилионните продукции днес ще се тълкува като загърбване на английската кинематография.
Смятам тези съждения за неоснователни, не само заради универсалния характер на филмовото изкуство и език, но и поради факта, че Лийн се е чувствал еднакво добре и в британската, и в холивудската киносистема.
Просто защото той, бидейки гражданин на света, си остана стопроцентов англичанин - висок, строен и красив представител на квакерското си семейство, научило го от ранно детство на упорит труд и стремеж към самоусъвършенстване.
Така става лесно обяснима метаморфозата му от филигранни драматични истории като „Кратка среща”(1945) към епопеи като „Лорънс Арабски”(1962), в които в чист вид са разкрити същностните черти на епичанта му поетика - блясък, засилен историзъм, мистицизъм в поведението на героите му, обхватен психоаналитизъм и утвърждаване култа към природата.
Роденият на 25 март 1908 г. в лондонското предградие Кройдън Дейвид Лийн осъществява кариера, типична за кинематографистите от 20-те - 30-те години на миналия век - от най-ниското стъпало - разносвач на чай и писма в „Гомон”, тъй като е само деветнайсетгодишен, през асистент - оператор, режисьор и монажист, до най-скъпо платения британски монтажист от 1930 година насетне.
Лийн натрупва безценен опит като режисьор по монтажа на някои от най -представителните английски филми по това време като „Пигмалион”(1938) на Антъни Аскуит и Лесли Хауърд, „Майор Барбара” (1941) на Габриел Паскал и Харолд Френч и „49 паралел”(1941) на Майкъл Пауъл.
Закономерно идва възходът под сянката на Ноел Кауърд, актьорът, писателят, режисьорът, композиторът и продуцентът, дал му шанс да се изяви като негов сърежисьор на етапната военна драма „В която служим”( 1942) с Джон Милс и Ноел Кауърд, с който Лийн заема предни позиции сред големите фигури и на британската филмова школа, и в световното кино.
Направен без дидактика, аскетично, в подчертано документално - реалистичен стил, „В която служим” разкрива квинтесенцията на борбения английски дух, призван чрез солидарност и национално единение да победи в една нежелана и натрапена му война.
Не са съвсем за пренебрегване и следващите му два филма - „Това щастливо семейство”(1944) със Силия Джонсън и Робърт Нютън и „Веселото привидение”(1945) с Рекс Харисън , които независимо от демонстрирания професионализъм на тандема и непринуденото послание към обикновените хора във военновременната обстановка, си остават извън класацията и конкуренцията на последвалия ги шедьовър „Кратка среща” Кратка среща”(1945), последното им съвместно начинание, наградено със „Златната палма” в Кан, с отличен обществен резонанс и адекватно възприемане на простата човешка драма на Лора Джесън - Силия Джонсън и д-р Алън Харви - Тревър Хауърд.
Художествената зрелост на Лийн настъпва с интерпретацията на Дикенсовите романи „Големите надежди”(1946) с Джон Милс и Джийн Симънс и „Оливър Туист”(1948) с Робърт Нютън .
Специалистите и днес приемат „Големите надежди” за един от малкото велики филми, създадени по велик роман, прецизно кратък, смело осъществен, удивително изигран и сърцераздирателен, докато „Оливър Туист” стряска с крайното си напрежение и смущаващите светлосенки.
С Дикенсовите адаптации започва и едно от най-плодотворните сътрудничества в киното между постановчик и актьор - звезда - сър Алек Гинес.
Следващият етап за Лийн е определено експериментален, белязан с „изненадващ спад и необяснима хаотичност” (Станислав Семерджиев). Все пак си струва да напомним, че тогава Дейвид Лийн реализирва съдебната хроника „Мадлен”(1950) с Ан Тод, приключенската драма „Да преодолеем звуковата бариера”(1952) с Ралф Ричардсън, комедията „Изборът на Хобсън”(1954) с Чарлс Лотън, като най-физиономична си остава стилната му мелодрама „Лятно безумие” (1955), вероятно и заради великолепното присъствие на Катрин Хепбърн. Годините 1957 - 1984 бележат „златната ера” на Лийн, утвърждаването му като класик на филмовото изкуство, работата му с продуценти от ранга на Сам Шпийгъл и Карло Понти, със сценаристи като Пиер Бул и Робърт Болт, с оператори от мащаба на Джак Хилдярд и Фредерик Йънг, с композитора Морис Жар, с плеяда суперзвезди като Уйлям Холдън, Сесю Хаякава, Питър О~ Тул, Антъни Куин, Омар Шариф, Джули Кристи, Род Стайгър, Жералдин Чаплин, Клаус Кински, Сара Майлс, Робърт Митчъм, Джон Милс, Джуди Дейвис, Джеймс Фокс, Пеги Ашкрофт и снимането в Северна Африка, Йордания, Индия, Цейлон, Канада, Испания, Финландия... С „Мостът на река Куай”(1957) и „Лорънс Арабски”(1962) той печели и два „Оскара” за режисура, а иначе с останалите му епоси „Доктор Живаго”(1965), „Дъщерята на Райън”(1970) и „Пътуване към Индия”(1984) академичните отличия за отделните им компоненти достигат внушителната цифра 28!
Всъщност той не печели награди само за „Най - великата история, разказвана някога”(1966), на който само помага за реализацията му на Джон Стивънс и за документалния „Изгубен и създаден”(1979).
Тези му творби се оценяват нееднозначно и не само със суперлативи.Лийн е наричан иронично суперпсевдоисторик, критикуван е за скритата апология на британския империализъм в „Мостът на река Куай”, за псевдоцивилизаторския албионски месианизъм в „Лорънс Арабски”, за неразбиране природата на извършващата се руска революция в „Доктор Живаго”, за превратното тълкувание на селското въстание през 1916 г. в Ирландия в „Дъщерята на Райън” и за политическата окраска на интимната драма в „Пътуване към Индия”.
Не крия, че за мен подобни обвинения са несъстоятелни. Днес те дразнят със своята тенденциозна едностранчивост.
Подобни констатации изцяло игнорират съзидателната сила на полковник Никълсън, непримиримата му воля и желанието му да унищожи най-скъпото си творение - "Мостът на река Куай".
Не държат сметка за желанието на полковник Лорънс да постигне арабско единство в борбата срещу турците, завършило зад гърба му с колаборацията на принц Фейсал.
Забравят, че екранизацията на Борис Пастернак е прекалено фина и деликатна дисекция на антихуманната същност на руския смут, много по - малко антисъветска от литературния първоизточник, или че в „Пътуване към Индия” акцентът трябва да се постави върху веротърпимостта и защитата правото на човешко щастие между различните касти...
Такива оценки не отчитат и поезията в епосите на Дейвид Лийн, силата на детайла - овесеният буламач в „Оливър Туист”, пясъчната пустиня в „Лорънс Арабски”, снежното безбрежие в „Доктор Живаго”, вилнеещото море в „Дъщерята на Райън”, както и безупречната прецизност на постановчика при работата му в естествени условия в „Лятно безумие”. Хулите и подигравките забравят и отношението на Лийн към обичаните от него налудничави герои, преследващи красиви утопии, или обстоятелстовото, че „той не живее в този свят.Той го измисля”(Робърт Болт).
Именно тези два объркани, но привличащи го свята - на тривиалното всекидневие и филмовите миражи, обсебват последните 20 години от неговия живот.
Десет години корифеят и Робърт Болт загубват по осъществяване римейка на „Бунтът на „Баунти”, а когато проектът пропада слабата компенсация е възстановката на „Лорънс Арабски” през 1989 г. и подготовката за екранизацията на романа на Джоузеф Конрад „Ностромо”.
След няколко отлагания снимките трябва да започнат през 1991 г. с Марлон Брандо в главната роля...
Съдбата се разпорежда обаче по друг начин и чрез ненавременната си смърт Лийн сякаш се слива с трагичната участ на любимите си герои, загинали при осъществяване на заветните си блянове. Така Немилостивата спира вдъхновения устрем на колоса, на най-добрия художник на световното кино.
Той умира на 83 години, на 16 април 1991 г., без да успее да се осъществи напълно.
Остават великолепните му творби, маниакално стилно осъществени, остават незабравимите превъплъщения на прекрасните актьори - сред които и две от шестте му съпруги - Кей Уолш и Ан Тод, снимали се в по три от филмите му и създали нелоши роли, внушителните пластични композиции на Фред Йънг и завладяващите партитури на Морис Жар, запазват се и внушенията на шедьоврите му, с които Дейвид Лийн искерено се е надявал, че създава един нов свят, по-добър от заобикалящия ни - свят на мечтатели, без насилие, омраза и фалш...

ФИЛМОГРАФИЯ НА РЕЖИСЬОРА СЪР ДЕЙВИД ЛИЙН

ПРЕВЕДЕНИ ФИЛМИ

1984 A Passage to India | iMDB | Български субтитри
1970 Ryan's Daughter | iMDB | Български субтитри
1965 Doctor Zhivago | iMDB | Български субтитри
1962 Lawrence of Arabia | iMDB | Български субтитри
1957 The Bridge on the River Kwai | iMDB | Български субтитри
1955 Summertime | iMDB | Български субтитри
1952 The Sound Barrier | iMDB | Български субтитри
1950 Madeleine | iMDB | Български субтитри
1949 The Passionate Friends | iMDB | Български субтитри
1948 Oliver Twist | iMDB | Български субтитри
1946 Great Expectations | iMDB | Български субтитри
1945 Brief Encounter | iMDB | Български субтитри
1945 Blithe Spirit | iMDB | Български субтитри
1944 This Happy Breed | iMDB | Български субтитри
1942 In Which We Serve | iMDB | Български субтитри
1941 Major Barbara | iMDB | Български субтитри

ФИЛМИ, КОИТО НЯМАТ ПРЕВОД

1954 Hobson's Choice | iMDB | Cinematik

 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30

Последни статии

Моите блог връзки