Добре дошли!

Идеята ми е тук да отбелязвам интересни неща, които съм научил по време на превод. Човек не знае какво ново ще изскочи от даден филм или сериал. Не говоря само за неща свързани с техническата част на превода (въпреки че сигурно и тях ще поствам), но и тези, които обогатяват общата култура. Съжалявам, че не се сетих да го направя по-рано, защото в "The Haunting of Bly Manor" имаше много повече материал. Най-големият плюс за мен е, че ще мога да си неграмотствам на воля!

Токугава Цунайоши - кучешкият шогун

Tokugawa Tsunayoshi (徳川 綱吉, February 23, 1646 – February 19, 1709) was the fifth shōgun of the Tokugawa dynasty of Japan. He was the younger brother of Tokugawa Ietsuna, thus making him the son of Tokugawa Iemitsu, the grandson of Tokugawa Hidetada, and the great-grandson of Tokugawa Ieyasu.
Известен с това, че въвежда закони за защита на животните, особено за кучетата. Това му печели прякора "кучешкият шогун".
Братята са го превели.

Не за пръв път ще блесна с липса на познания. Не ми беше известен този владетел, но и интереса ми към японската история не е голям. В нета не намирам нищо за него на български, освен някаква детска приказка в читанката. От друга страна намирам доста анекдоти и разкази, състояли се по негово време. Като легендата за 47-те ронини. Сигурен съм, че който има желание да се просветли ще го направи и без моя помощ.

В сериала, накратко се споменава за този красавец. Интересното е, че разказът в субтитрите се различава от този, който намирам в интернет. Будистки монаси казали на шогуна, че в предишен живот бил жесток с животните и затова няма да има наследници. В няколкото версии в мрежата се казва, че той самият бил куче в предишен живот. В превода се придържах към версията на буквите и дублажа на английски. Истината е някъде там със сигурност.

Шоко Асахара

"На 20 март 1995 г. няколко членове на създадената от гуруто Шоко Асахара секта "Аум Шинрикьо" ("Върховната истина на Аум") предприемат неочаквано добре подготвена атака в метрото в Токио. Терористите изпускат отровния газ зарин в пет влака, които пътуват към административния център на японската столица". Пълната статия прочетете тук.

В епизодите се споменава и за този терористичен акт. Предполагам, че доста хора знаят, но за мен беше новост. Дори се учудих, че съм го пропуснал. От друга страна '95-та още бях пишлигар и ме държаха вълненията от футболната '94-та. Новините не ми бяха любимото предаване по телевизията. Все пак ако има и други непросветени като мен, може да потърсите повече информация в нета. То на японците какво ли не им се случва, нищо чудно, че не са много в час.

Преди някой тънко-обиден weeb да реши да ми вади катана, ще побързам да кажа, че се шегувам. Добре, че е майтапа, че да си кажем истината. В японското кино безусловно има световни класики. Аниметата са друг въпрос. Има няколко, които съм гледал и са ми харесали, но като цяло не са за мен. Първото го взех на касета под наем - "Vampire Hunter D". В сравнение с другите детски, които ни пускаха по това време, беше много различно. От стила на анимация до тематиката. За мен си остана класика, за хората гледащи днес - едва ли. Гледал съм и продължението, което излезе през 2000 г. Много ми хареса "Paprika", но по същото време повече ме грабнаха сериите на "Berserk". Помня, че свърши доникъде. И разбира се, имаше едно футболно... Хм, "Kickers" мисля или пък това? Кой знае! Все вехтички неща.

Разни други брътвежи

Много често чета коментари в маймунда от рода на - "УБАИТИ СИРЯЛИ НЕ ГИ ПРИВЕЖДАТИ САМО ПРОСТОТИИЙ". Може би има доза истина. Но все пак този труд е безвъзмезден и всеки превежда каквото му харесва или смята, че има стойност. Поне аз така си мисля. В конкретния случай, веднага отбелязвам, че ужасите са ми слабост. Дори американските простотии с кървища и кланета понякога стават за разтоварване. Тези от рода на Петък 13, макар че ми е трудно да ги нарека ужаси. Истинският ужас за мен дойде, когато преди години се запознах с азиатските такива. Филми като "Tale of Two Sisters", "The Ring" и най-вече "Ju-On The Grudge", травмираха не само мен, но и всички, които имаха нещастието да ги гледат с мен.

И те вече са на годинки. Не съм сигурен, дали ще издържат на теста на времето ако се гледат сега. От по-новите ужаси поредиците филми "The Conjuring" и "Insidious" са ми любими."Paranormal Activity" също се държеше, докато не го разводниха прекалено много. Сигурен съм, че пропускам още много. Старите филми със зомбита също са добри. После дойдоха ХОДЕЩИТЕ УМРЯЛИ, които изтърпях до 4-ти сезон.

Пак се отплеснах. Заради казаното по-горе и поради факта, че диалозите не са толкова тежки, реших да се хвана с Ju-On Origins. Все пак съм фен на франчайза. Разбрах, че е сила в Япония и те си го имат за класика. Мога да се съглася, особено за филма от 2000-та година. Не е лесно 21 години да всяваш ужас, като пудриш с тебешир малко момче и пластична девойка. Този сериал обаче, макар да е първата собствена продукция на Нетфликс Япония, доста ме разочарова. Девойката нито е бяла, нито е пластична, нито прави характерния гърлен звук, който живее в съзнанието на наплашените от старите филми. За цял сезон нямаше едно нещо, което да плаши, освен някой стряскаш звук+висока музика. Оценката на сериала в айемдебил е доста точна, ако не и завишена.

КАЗАНО С ДРУГИ ДУМИОтвори!