[font="Book Antiqua"][/font][color="#FF00FF"][/color]



Денят обещаваше да бъде различен. Малко травиален, малко романтичен, но...и различен. Чашата с горещо, току-що направено, кафе все повече ме изтръгваше от магията на сънищата и ме въвеждаше (отново) в света на реалността..Реалност, за която се оказа, че още не съм била готова. Този ден беше най-жестокият шамар, който някога ми се е налагало да понеса. Една нежна и ранима душа щеше да бъде сломена...В един кратък и неочакван миг се оказваш сам сред толкова много хора...Не намираш подкрепа, колкото и да я търсиш...Няма спасителна сламка, за която да се хванеш...И разбираш, че онова, за което се бориш така, както вълните с брега, е безсмислено...И се сриваш...Губиш всички надежди....Стоиш на кръстопът и се питаш: И сега какво? А отговорът все не идва и не идва...