Блогът на fai_rodis

Здравейте ( Вход | Регистрация )

Рейтинг 5
entry Jul 16 2008, 07:23 PM
Денят си бил личал ут сутринта.
Ней вярну, никва връска няма.
Туй филусофска дървена глава
гу е измислила щот лаф да става.
Напримерну сабалан са успах,
пителя щоту ниридовну кукурига.
Пучесвах са, са мотах, са въртях,
дукату фпрегна Марку ф тъс талига...

Чи ко разправах?
А! За сутринта.

Ми ладну беши, катчели мъгливу,
ма ватенка кату си хакнах ощи ина
зафанаха вълни да ма убливат.
И крета начи Марку ей така,
пък мен мий шупналу, ино сънливу,
за разнубразие приказвам си сама,
щот пътя й дълъг и дукату стигна...

“Калино, викам, да са земиш у ръце
дан са лигавиш и дан са пристискваш!
Ей ся ши стани пладня и ши напиче,
пък кат купайш, забраяш да са фкисваш.”

Чи кат са стегнах, чи купах, купах –
пусока дай ми и ни мойш ма стигна.
Кат са упомних – ма напекла ина луна!

То бива копан, ма глава дан дигна!?

И ся ми й дерт! Утиди тъй деня
и ич хабер ни щя да ми устави.
Ми аз сига ни знам пу ко да разбера
на сутринта или на ко гу мяза!?
Пък Марку ма пугледна, изрива,
димек: “Калино, си зими билешка!”
И яз гу гледам умну, гачи сми рода
и филусофски пу челоту са пучесвам.

Върим си начи с негу сред нощя,
щурци, звизди и сякви прустутии...
У шепа стиснала съм сал ина душа,
ма дрънкам инак кату две пари ф кесия.
Деня, ку питаш мен, личи си ут нущта.
Например яз съм нощна сврака пу руждений.
Ку ми са хили кату тиква йна луна,
утпосле цял ден съм у наструений.

Какъф е извуда, ши ма пупиташ ся.
Ми няма извуд. Плямпам лаф да става.
Деня, чи сутринта, чи бла-бла-бла...
Ку блейш ич дажи ни са различават.
Убачи мисла с простат` си глава
(и Марку ма пудкрепя кат гу гледам)
ни бива са захласваш в копанта,
закот за другу ни устава времи.
Пък то Жувот – дукат гу прекупайш,
пуглеж, чи слънциту ти ръгни да залязва.
Затуй ду обед – прайш какоту прайш,
пудир на сянка сядаш сал... и му са радваш.

Ей туй е начи мъдрусттЪ!

entry Jun 17 2008, 03:04 PM
Застанали сми двама срещу нея.
Лалю тайно я пуглежда и са хили.
Да я докопам и ас така купнея,
ма кък да са издам, о Боже мили.

Към нас е хладна. Избора ни чака
и ми съ струва, чи нъ преценява.
Как да гу шкартирам ся ахмака-
тъй съ хили, чи направу мъ флудявъ.

Устни страстно ф нея ас да фпия,
наслада да премине въф душата.
Убичам я и няма да го крия-
за мене тя е слънцето, водата.

Дори на път съм Лалю да халосам-
како съ е фтурачил тъй у нея.
Ма зарад бира няма съ ядосвам,
ши зЕма чаша и ши му налея.

Наздрави! drinks.gif

entry Apr 22 2008, 01:22 PM
кога распукнаха божурите
и спре да вАли оня снег,
напрегна ми се нещо о потурите
и мозакат ми стана мек.

реших да одим язе пръф до Натка,
да видим как е щое, има ли мерак,
земах шише и некоя доматка
и прескочих прага й като ьонак.

добре, ама съпнАх се лошо,
шишето се счопи и язе се исприщи,
а Натка ме погледна като Гошо
кога не види у копанята си нищо.

да беше само тва ебаси,
ама счопих и сичко о потурите.
и кво че кажем сЪга на женаси
като рече да пипне ми ... кондурите?

entry Apr 21 2008, 06:16 PM
Трандафора ми намигна 3.gif

Както фчера си пътувах
със французката кола,
трандафора ми намигна -
бяс ма фана – ше умра!
Пръс`чето ми са показа
като морков с педикюр,
обноските съвсем зарязах -
псувах, псувах на... кутюр!
Тез налъми са ми фносни,
има-няма два-три дня,
уж ги имах за скупосни,
и ги вардех за фукня...
Леле, майко, ше загина,
жал ми й, вия и ма й яд!
Мръсна газ към магазина –
да им ги навра... утзад!
Рикламация, и мигновена,
тутакси, веднага, на часа,
щоту тъй съм вдъхновена -
чак на… Марс ш`ги утнеса!
"Вий, гуспожо, сте дифек`на"-
обяснява продавач напет.
"Ах, така ли?" – ма приклекна,
инак - с токчето отпред!
С цел уби`ство го подгоних,
със чепик пробит в ръката,
`фторитета си `ептен уроних,
ама на - запуших му устата!
Бих го с кеф и със Версаче,
с трандафора, дет` намига,
реабилитирах са, обаче,
само туй съвсем не стига.
Преобух са във замяна
с нов патък – от крокодил!
Точно мене да измамят?
Тоз човек не са й родил!



автор: mila_nejna

entry Apr 21 2008, 02:39 PM
Рудила са навремиту пу тез села,
ехе-е да кажим преди сто гудини,
ина бизкрайну чудну убава мума.
/истествену я кръстили Калина/ 3.gif
И щом са пръкнала, душли са начаса
урисници, магьосници, кумшии:

- Ши бъди – рекла първата - с низемна красута,
за кумпенсация ши й са случват прустутии.
- Ъхъ – дубавила и фтората след туй -
ши има глас на сладкупойна чучулига
и майко мила кату зяпни, койту чуй....
- Я, чакайти бе – рекла трета – Стига!
Ни е нурмалну толкус убусти накуп!
Урисвам кат испълни двайс`гудини
да са трупяса ф дрямка кату чук
и ниту с топ черешув дан са дигни!
Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви,
да я цалувни и магийта да катурни.
Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!?
Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!”
и чак тугас магийта ши са развали,
и насиленийту ши си утдъхни издълбоку.
Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли
и по-нататък станалу какоту.

Дор` раснала мома Калина ич биля
веч никуй за магията ни повнел...
„Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”-
рекла виднъш мумата и ... гутову.

И ха да дремни, чи да стани, ма не би,
тъй минали нам-колку-си гудини.
Саде кумшиите си викали: „Да спи!
Чи кату стани, мОре, чи кат зини...”

Ф туй времи, татък най-далечнити села,
дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял,
живял бизгрижну момък-амсалак,
дукат ни гу наблегнала внизапна тръпка:

- Зако са мотам тука, писна ми ептен!
Ши тряба пу света широк да са разтикам,
бис туй ни ми са дреми сЕ ерген...
Краде ми са ши кайш муминска китка!

И яхнал коня - сЕ у ляву, ф ляву и така
след три нидели стигнал ду дуваря
къдет пухърквала заспалата мума,
пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря!
Ми вечи станалу въпрос на селска чес,
заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил
и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”,
дет флязъл, чи и към мумата са носочил.

„Въх, ква ший начи тъс ми ти мума
дет спи кат пън, глей стана икиндия...
Да е препила снощи примерну, да разбера.
Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия.
За убус – убава. Да я цалувна къкту спи...
Кумай ни ша усети валяк да я сгази.”
Цалувнал я! И креснал:

„Пладня мина ма! Стани!”
/закот дан легна и яз, да та пулазя.../

Изгрялу слънциту, наблеснали звизди,
магийта начаса са развалила,
ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи:

- Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!?

 
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31

Моите блог връзки