Здравейте ( Вход | Регистрация )
Денят си бил личал ут сутринта. Ней вярну, никва връска няма. Туй филусофска дървена глава гу е измислила щот лаф да става. Напримерну сабалан са успах, пителя щоту ниридовну кукурига. Пучесвах са, са мотах, са въртях, дукату фпрегна Марку ф тъс талига... Чи ко разправах? А! За сутринта. Ми ладну беши, катчели мъгливу, ма ватенка кату си хакнах ощи ина зафанаха вълни да ма убливат. И крета начи Марку ей така, пък мен мий шупналу, ино сънливу, за разнубразие приказвам си сама, щот пътя й дълъг и дукату стигна... “Калино, викам, да са земиш у ръце дан са лигавиш и дан са пристискваш! Ей ся ши стани пладня и ши напиче, пък кат купайш, забраяш да са фкисваш.” Чи кат са стегнах, чи купах, купах – пусока дай ми и ни мойш ма стигна. Кат са упомних – ма напекла ина луна! То бива копан, ма глава дан дигна!? И ся ми й дерт! Утиди тъй деня и ич хабер ни щя да ми устави. Ми аз сига ни знам пу ко да разбера на сутринта или на ко гу мяза!? Пък Марку ма пугледна, изрива, димек: “Калино, си зими билешка!” И яз гу гледам умну, гачи сми рода и филусофски пу челоту са пучесвам. Върим си начи с негу сред нощя, щурци, звизди и сякви прустутии... У шепа стиснала съм сал ина душа, ма дрънкам инак кату две пари ф кесия. Деня, ку питаш мен, личи си ут нущта. Например яз съм нощна сврака пу руждений. Ку ми са хили кату тиква йна луна, утпосле цял ден съм у наструений. Какъф е извуда, ши ма пупиташ ся. Ми няма извуд. Плямпам лаф да става. Деня, чи сутринта, чи бла-бла-бла... Ку блейш ич дажи ни са различават. Убачи мисла с простат` си глава (и Марку ма пудкрепя кат гу гледам) ни бива са захласваш в копанта, закот за другу ни устава времи. Пък то Жувот – дукат гу прекупайш, пуглеж, чи слънциту ти ръгни да залязва. Затуй ду обед – прайш какоту прайш, пудир на сянка сядаш сал... и му са радваш. Ей туй е начи мъдрусттЪ!
|
Моите блог връзки
Последни коментари
|