Здравейте ( Вход | Регистрация )
Рудила са навремиту пу тез села, ехе-е да кажим преди сто гудини, ина бизкрайну чудну убава мума. /истествену я кръстили Калина/ И щом са пръкнала, душли са начаса урисници, магьосници, кумшии: - Ши бъди – рекла първата - с низемна красута, за кумпенсация ши й са случват прустутии. - Ъхъ – дубавила и фтората след туй - ши има глас на сладкупойна чучулига и майко мила кату зяпни, койту чуй.... - Я, чакайти бе – рекла трета – Стига! Ни е нурмалну толкус убусти накуп! Урисвам кат испълни двайс`гудини да са трупяса ф дрямка кату чук и ниту с топ черешув дан са дигни! Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви, да я цалувни и магийта да катурни. Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!? Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!” и чак тугас магийта ши са развали, и насиленийту ши си утдъхни издълбоку. Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли и по-нататък станалу какоту. Дор` раснала мома Калина ич биля веч никуй за магията ни повнел... „Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”- рекла виднъш мумата и ... гутову. И ха да дремни, чи да стани, ма не би, тъй минали нам-колку-си гудини. Саде кумшиите си викали: „Да спи! Чи кату стани, мОре, чи кат зини...” Ф туй времи, татък най-далечнити села, дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял, живял бизгрижну момък-амсалак, дукат ни гу наблегнала внизапна тръпка: - Зако са мотам тука, писна ми ептен! Ши тряба пу света широк да са разтикам, бис туй ни ми са дреми сЕ ерген... Краде ми са ши кайш муминска китка! И яхнал коня - сЕ у ляву, ф ляву и така след три нидели стигнал ду дуваря къдет пухърквала заспалата мума, пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря! Ми вечи станалу въпрос на селска чес, заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”, дет флязъл, чи и към мумата са носочил. „Въх, ква ший начи тъс ми ти мума дет спи кат пън, глей стана икиндия... Да е препила снощи примерну, да разбера. Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия. За убус – убава. Да я цалувна къкту спи... Кумай ни ша усети валяк да я сгази.” Цалувнал я! И креснал: „Пладня мина ма! Стани!” /закот дан легна и яз, да та пулазя.../ Изгрялу слънциту, наблеснали звизди, магийта начаса са развалила, ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи: - Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!?
|
Моите блог връзки
Последни коментари
|